— Това е необичайно — отбеляза Майло. — Родителите общо взето не приемат, че детето им се е самоубило.
— Трябва да се запознаете с родителите на Малкълм. Те са професори по физика в Принстън. Дъдли и Анабел Понсико. Тя се занимава с механика, а той — с физика на частиците. И двамата са гении. Сестра му е физикохимик в Масачузетския технологичен институт, а брат му — математик в Мичиган. Във фамилното му родословие има огромно количество сиво вещество, но никой от тях не говори. Само изчисляват.
— Познавате ли ги?
— Виждала съм ги веднъж. На Коледа дойдоха тук и вечеряхме в хотела им. През цялото време мълчаха. Човекът, с когото разговарях след смъртта на Малкълм, беше баща му, който само каза: „Оставете тази работа, млада госпожице. Малкълм винаги е бил момче с променлив характер“.
— Момче с променлив характер — повторих аз.
— Странен — каза тя. — Но той е англичанин. Може би беше твърде скоро след смъртта му и те не искаха да чуват, че има нещо гнило. Предполагам, че проявих нетактичност.
Сутринта бях прочел досието на Понсико. Петра Конър бе разпитала родителите по телефона. И двамата били сломени от мъка и само казали, че Малкълм никога не е правил нищо „неочаквано“, но бързо сменял настроенията си още от петнайсетгодишен. Една година ходил на психиатър заради смущения в съня и депресия.
Неща, които Малкълм не бе казал на Сали.
— Някой друг от „Плазмо Дерма“ членува ли в „Мета“? — попита Майло.
— Не знам. Защо?
— Вие подозирате Зина. Опитваме се да научим повече за нея.
— Ами, това е всичко, което знам. Искате ли да видите снимка на Малкълм?
Преди да успеем да отговорим, тя извади от чантата си цветна снимка.
Сали и висок, млад, червенокос мъж в розова градина. Тя беше облечена в лятна рокля и носеше голяма сламена шапка и слънчеви очила. Бе прегърнала Малкълм Понсико през кръста. Той беше висок над метър и осемдесет, възпълничък и с тесни рамене. Червеникавите му коси бяха къдрави и оредели. Имаше брада тип Ейбрахам Линкълн, но без мустаци. Беше облечен в червено поло и кафяв панталон и имаше отпусната поза на човек, който не използва огледало. Сали се усмихваше. Неговото изражение беше безучастно.
— Снимахме се пред библиотека „Хънингтън“. Имаше изложба на научните писма на Томас Джеферсън.
Майло й върна снимката.
— DVLL, буквите на екрана на компютъра на Малкълм, говорят ли ви нещо?
— Вероятно са някакви дяволски инициали, които тя е написала там. И Зина си пада точно по такива неща.
— По сатанизма, а?
— Не бих се учудила. Очебийният въпрос е, че тя открадна Малкълм от мен и го въвлече в един бог знае какво и скоро след това той умря. Не страдам от параноя, господа, но фактите говорят сами. Попитайте всеки, който ме познава, че имам репутацията на сериозен, уравновесен и разумен човек. — Сали сключи пръсти. — Вероятно в това е проблемът — бях твърде разумна. Може би, ако бях крещяла, ритала и вдигнала скандал, когато тя започна да го преследва, вместо да се отдръпна и да се надявам, че Малкълм ще се вразуми, той щеше да разбере колко са силни чувствата ми към него. Вероятно, ако бях изразила емоциите си, той още щеше да е жив.
34.
Тя ни благодари, че сме я изслушали, облече лабораторната си престилка и излезе от ресторанта.
— Пренебрегната жена — отбеляза Майло. — А Понсико е имал проблеми с настроението и дори родителите му не се съмняват, че се е самоубил. Ако не бяха буквите DVLL и онзи клуб „Мета“, който ти откри, нямаше да отделя нито секунда повече на този случай.
— Очертават се няколко схеми — рекох аз. — Деца със забавено умствено развитие и гений, който не изпитва състрадание към генетично увредените. Единствената връзка, която виждам с нашите убийства, е, че Понсико може да е научил нещо в „Мета“ и това го е превърнало в заплаха. Убиецът е бъбрил твърде недвусмислено за плановете си, но презрението на Понсико към ощетените не е прераснало в желание за убийство.
— Доктор Сали Бранч е убедена, че Зина го е убила. Но Зина е дребна. А предположението, че би могла да изненада в гръб Понсико, е пълна глупост. Щеше да го заболи, но едър мъж като него лесно би се преборил с нея. Затова, ако Понсико е бил убит, направил го е силен човек. Такъв, какъвто е убил децата в нашите случаи.
— Ами ако Зина е повикала някого?
— Съучастник… Защо не? Хрумват ни различни идеи, но единственото обвинение срещу онова момиче е, че Сали я мрази в червата. Но Зина би могла да ни бъде полезна.