— За да ни вкара в „Мета“?
Той кимна.
— А през това време ще отида да видя какво може да ни предложи израелският ни приятел.
На дневната светлина къщата на Шарави изглеждаше неугледна. Той отвори вратата. Беше гладко избръснат и спретнато облечен. В ръката си държеше чаша чай. На повърхността плаваше стръкче мента. Осъзнах, че брадата ми е набола.
Шарави погледна към улицата и ни пусна да влезем. От чая се вдигаше пара.
— Искате ли чай?
— Не, благодаря — отговори Майло. — Надявам се, че компютърът ти работи.
Отидохме в задната стая. Компютърът беше включен и на черния екран танцуваше розовият шестоъгълник на програмата за съхраняване на екрана. Шарави бе сложил два сгъваеми стола в средата на килима. Кадифената торбичка с молитвите му беше прибрана някъде.
Майло му показа статията за „Мета“ от Фарли Сангър и му разказа за Малкълм Понсико.
Шарави седна пред монитора и започна да натиска копчетата на клавиатурата.
Болната му ръка беше отпусната на коленете. Неподвижно парче месо.
На екрана проблясваха и изчезваха различни информационни банки.
След известно време Шарави каза:
— Ако тази група е извършила някакво престъпление, никоя от големите агенции не знае за това. Ще проверя в академичните справки.
Думата „Мета“ извика на екрана стотици теми от информационните станции на университетите: мета анализ във философията, десетки химични съединения и препратки към метаболизма, металургията и метаморфозата.
Когато прегледахме всичко това, Шарави рече:
— Да опитаме в Интернет. Превърнал се е в международно кошче за отпадъци, но кой знае — може да намерим нещо.
— Първо да опитаме по телефона — предложи Майло. — Информация за „Мета“ от Ню Йорк.
Шарави се усмихна.
— Добра идея.
Той набра „Справки“, зачака и накрая затвори.
— Не фигурира в списъка.
— Вероятно шумът около статията на Сангър ги е принудил да закрият бизнеса.
— Може би — рече Шарави. — Макар че омразата е добре продавана стока. Пък и това може да създаде друг бизнес. А сега да опитам ли в Интернет?
Използвайки закодирана парола, той се включи в мрежа, за която не бях чувал. На белия екран нямаше остроумни рисунки, нито поздрави, а само черни букви.
Минаха няколко секунди, а той седеше, без да помръдва и да мига.
На екрана проблясваше: ДОБРЕ ДОШЪЛ, Р. ВАН РАЙН.
Презимето на Рембранд. Дали израелската полиция му бе дала този прякор или Шарави си го бе измислил сам, въобразявайки си, че е художник?
Смуглата му ръка чевръсто обхождаше клавиатурата и след секунди той вече се разхождаше из мрежата.
Появи се още един поток от различни теми: ентомолог от Париж, извършващ изследвания върху ларва на име метасерсария, народен лечител от Оукланд, обещаващ да изцери всички болки в костите на метакарпуса и така нататък и така нататък.
След двайсет минути Шарави спря.
— Някакви предложения?
— Опитай „Менса“ — каза Майло. — „Мета“ е техен подражател. Това означава, че вероятно между двете групи съществува вражда. Може би някой лоялен на „Менса“ е поискал да изрази чувствата си.
Шарави завъртя стола си и отново атакува клавиатурата.
— Има много информация за „Менса“ — каза той и започна бавно да разглежда страниците с теми, свързани с „Менса“, часовете, датите и местата на събиранията.
Подобна организация в Лондон на име „Английски помияри“ обсъждаше любимите си теми. Членове с прякори Умното хлапе, Сладура и Боб Бика изброяваха „каламбури с мръсни думи“, „силно кафе и диалектика“, „дебати от ада“, „прегръдки с избягали от домовете си афганистански хрътки“ и така нататък.
Някои от съобщенията бяха на чужди езици и Шарави явно ги разбираше, защото ги четеше.
— Какво беше това? — попита Майло.
— „Менса“ в Дъблин. Вероятно е на келтски.
Търсенето продължи.
Търговец на недвижими имоти от Уисконсин рекламираше услугите си и изискваше членство в „Менса“ като препоръка за работа при него.
Същото се отнасяше и за административен директор от Чикаго, зъболекар от Орландо, Флорида, инженер от Токио и още десетки работодатели.
Безработицата не бе пощадила кривата на Гаус14.
14
Графика с формата на камбана за теоретично разпределение на единиците на една статистическа съвкупност по значения на метриран непрекъснат признак с определена плътност. — Б.пр.