И все пак, докато го наблюдавах, изпитвах някакво неясно чувство на безпокойство, без да мога да си обясня на какво точно се дължи то. Знаех само, че мулатът е лош човек и че е в състояние да извърши всякакви злина. Но ако намеренията му бяха коварни, какво зло можеше да причини с помощта на алигатора? Никой не се страхува от тези влечуги на суша. Те не могат да навредят на никого.
Разсъждавах така и все пак изпитвах смътни опасения. Ако не бяха те, щях да се откажа от наблюденията си и да обърна вниманието си към стадото елени, което се приближаваше по саваната към мястото, където се криех. Но аз устоях на изкушението и продължих да наблюдавам мулата, за да видя какво ще прави по-нататък.
Не чаках дълго. Той бе стигнал до външния край на „хомъка“, но не навлезе в него, а заобиколи гъсталака и се отправи към портокаловата горичка. Там имаше вратичка, през която мулатът мина, като я остави отворена. Той все още заставяше кучето да скимти от време на време. Вече нямаше нужда скимтенето му да е силно, защото алигаторът бе наблизо.
Успях да видя цялото животно, когато то пропълзя край мястото, от което наблюдавах. Алигаторът не беше от най-големите. Има екземпляри, които са много по-дълги. И все пак от муцуната до края на опашката си този бе дълъг цели дванадесет фута. Когато пълзеше, той загребваше земя с широките си лапи, между пръстите на които имаше ципи. Набръчканата му синкавокафява кожа бе покрита с плъзгава слуз, която лъщеше на слънцето. Голямо количество блатна тиня се бе насъбрала между ромбоидните люспи. Изглеждаше възбуден. Когато чуеше гласа на кучето, показваше признаци на ярост — изправяше се на мускулестите си предни крака и вдигаше високо глава, сякаш се опитваше да зърне жертвата си, плющеше във въздуха с бронираната си опашка, издуваше тялото си и ставаше почти два пъти по-голям. В същото време от гърлото и ноздрите си издаваше силен звук, напомнящ далечна гръмотевица. Тежка и противна миризма на мускус изпълваше въздуха. Трудно може да си представи човек по-отвратително чудовище! Дори и драконът от приказките не е по-ужасен на вид. Без да спре, животното провлече тялото си през вратичката, следвайки шума. Листата на вечнозелените дървета скриха ужасното влечуго от очите ми. Обърнах се да погледна към къщата, за да видя какво ще направи мулатът. От мястото си можех да видя целия басейн и всичко наоколо. Особено добре виждах тази му част, която се намираше срещу мене и към която човек можеше да се приближи откъм портокаловата горичка.
Между горичката и брега на големия басейн имаше открито място. Там се намираше изкуствен вир, няколко ярда широк, с малко вода на дъното, която качвахме с помощта на помпа от главния резервоар. Този вир, или по скоро оградено място, използвахме за развъждане на костенурки, за да ги има по всяко време под ръка за трапезата. Идвайки от Вирджиния, баща ми беше запазил своето предишно гостоприемство. А във Флорида това рядко лакомство се набавя лесно.
За да се стигне до водния басейн, трябваше да се мине по насипа края развъдника на костенурки. Когато се обърнах, видях Жълтия Джейк да се приближава по него към водата. Сега той носеше кученцето и го принуждаваше да скимти непрекъснато.
Когато стигна до стъпалата, които водеха към езерото, той се спря за миг и се обърна назад. Забелязах, че най-напред погледна към къщи, а след това с доволен вид към посоката, от която беше дошъл. Без съмнение бе видял, че алигаторът е наблизо, защото, без да се колебае, хвърли кучето навътре във водата, върна се обратно по насипа, навлезе сред портокаловите дървета и се изгуби.
Кученцето, попаднало в студената вода, започна да вие, като биеше водата с крака, опитвайки се да се задържи на повърхността.
Усилията му не продължиха дълго. Направляван от добре известния му шум на движеща се вода и от воя на кучето, алигаторът бързо се приближи до брега и без да се колебае нито за миг, се хвърли в басейна. Бърз като стрела, той се втурна към средата, сграбчи жертвата си с кокалестите си челюсти и веднага се гмурна под водата.
За известно време различавах чудовищните му форми в прозрачната вода, но той, ръководен от инстинкта си, скоро навлезе в един от дълбоките подводни кладенци и се изгуби в тъмнината.
ГЛАВА VIII
КРАЛСКИТЕ ЛЕШОЯДИ
„Значи това си намислил, жълти нехранимайко! Отново искаш да отмъщаваш! Но аз ще те накарам да си платиш, презрян негодник! Ти не знаеш, че съм те видял. Ще съжаляваш за тая подлост, още преди да се стъмни!“
Такива думи се изплъзнаха от устата ми, когато ми се стори, че разбирам намеренията на мулата. В басейна плуваха най-различни видове красиви риби — златни и сребърни рибки, хиодони и червена пъстърва. Те бяха любимци на сестра ми. Тя ежедневно ги посещаваше, хранеше ги и гледаше лудориите им. Неведнъж е наблюдавала техния танц във водата. Те я познаваха, плуваха след нея и взимаха храна от ръцете й. Това й доставяше голямо удоволствие.