Някой каза нещо, но не чух какво. Гласът на ловеца отново прозвуча ясно и отчетливо.
— Питате какви им били мотивите. Сигурно искате да кажете какво ги е накарало да направят тази мръсотия? Признавам, че не ми е съвсем ясно, но се съмнявам в още един човек. Няма да кажа кой и защо. Има неща, дето може да се казват, а има неща, дето не може. Последните пет години видях доста чудни работи, пък и съм чувал някои неща. Ако и това, което са ми казали, е вярно, защото това, дето съм го видял, съм сигурен, че е вярно, то казвам ви, хора, има един друг, по-важен, на дъното на цялата работа. Така е.
— Но наистина ли казваш, че си ги видял да се целят в тази посока. Сигурен ли си?
Въпросът бе зададен от един висок човек, който стоеше сред спорещите мъже. Той бе в напреднала възраст и имаше строг вид. В неговото лице познах един от съседите ни в поселището — голям плантатор, който имаше връзки с чичо ми и който се бе присъединил към групата преследвачи от приятелски чувства към нашето семейство.
— Да — отговори старият ловец, и то с явно възмущение. — Та нали и Джим Уедърфорд, и аз ги видяхме с очите си. Струва ми се, това е достатъчно да разберете, че са гадини. Цял ден ги наблюдавахме, защото знаехме, че нещо се мъти. Видяхме и двамата да стрелят към другия край на поляната, да се целят точно в младия Рандолф. После и черният каза, че и двата изстрела са дошли от тази посока. Какви други доказателства искате?
В този миг чух глас до себе си. Джейк викаше към групата.
— Масса Хикмън, ако искат доказателства, май мога да ги дам. Един от куршумите, дето не улучи младия господар, се заби в дървото. Ето го и дървото, дето бяхме зад него, огънят не го е хванал. Може би пък ще и откриете чия пушка го е изгърмяла!
Веднага приеха предложението. Неколцина притичаха към дървото, зад което бяхме седели с Джейк на пост. То и някои други дървета наоколо поради една или друга причина не бяха обхванати от пламъците и все още стояха непокътнати от пожара. Джейк също изтича и посочи мястото.
Разгледаха кората, намериха дупката и грижливо извадиха оловното доказателство. То бе запазило кръглата си форма и бе леко издраскано от нареза на цевта. Куршумът бе от най-големите, каквито съществуват. Знаеше се, че Спенс носи пушка от най-голям калибър. Но въпреки това събраха пушките на хората от цялата група и премериха големината на цевите им. Куршумът не се поместваше в цевта на никоя друга пушка освен в пушката на Спенс.
Доказателството беше неоспоримо. Присъдата не се забави. Единодушно решиха, че двамата престъпници трябва да умрат.
— Като кучета трябва да умрат! — извика с възмущение в гласа Хикмън. В същото време той вдигна пушката си. — А сега, Джим Уедърфорд, прицели се! А вие там, хора, дръпнете се! Ще им дадем една възможност да спасят проклетите си кожи. Да отидат към онези дървета, та да навикнат на топлината. Скоро ще се намерят на още по-горещо място. Да тръгват. Казвам, да тръгват, иначе ще стрелям в групата.
Хората, които държаха пленниците, разбраха заплахата на ловеца. Страхувайки се, че той може да я осъществи, внезапно пуснаха поверените им пленници и бегом се върнаха на мястото, където се бе състоял съдът.
Двамата нещастници изглеждаха обезумели. Ужасът сякаш им бе свързал езика и те стояха като заковани на едно място. И двамата не направиха опит да избягат: може би им бе ясно, че е абсолютно невъзможно да избягат и това парализираше волята им да предприемат някакъв опит. Разбира се, не бе възможно да се измъкнат от поляната. Думите на възмутения ловец да отидат към дърветата бе подигравка от негова страна. След десет секунди те щяха да се изпекат сред горящите клони. Това бе миг на затаено напрежение. Чу се само един глас — гласът на Хикмън:
— А сега, Джим, цели се в Спенс. Остави другия на мене. Думите бяха казани шепнешком и набързо и преди още Хикмън да свърши да говори, две пушки изпукаха едновременно. Екзекуцията бе извършена. Предателите бяха мъртви. Бързото наказание на осъдените негодници бе остра критика против по-изтънчената процедура на съдебните дела, при които се правят всички усилия, привеждат се всякакви аргументи, за да се даде възможност на престъпника с доказана вина да избегне наказанието за извършеното престъпление, нещо, което обикновено става или с помощта на някакви правни формалности, или на политически машинации.
ГЛАВА LXXXIX
НЕОЧАКВАН ВРАГ
Както на театрална сцена фарсът следва трагичната мелодрама, така тази потресна сцена бе последвана от крайно смешна случка. Тя предизвика буен смях сред хората, който при дадените условия звучеше като смеха на луди. Наистина човек би взел за луди хората, които се веселят, изправени пред такива мрачни изгледи — почти сигурна смърт от ръцете на дивия враг или от глад.