Макар в романа на Майн Рид да има немалко отклонения от историческата истина, немалко фантазия, като цяло той правилно пресъздава историческите събития от този период. Правдиво е разкрита същността на вековната вражда между белите пришълци и индианците, правилно е изобразено съотношението на силите, неизгодно за семинолите — малко племе, което се съпротивява храбро срещу натиска на значителни редовни военни сили на САЩ. Правдиво е показана и безусловно е осъдена политиката на САЩ, насочена към пълното изтласкване на семинолите от Флорида.
Майн Рид е съумял да покаже, че отчаяната съпротива на семинолите е била предизвикана от безпощадния натиск на плантаторите, от вероломната политика на чиновниците-пълномощници на американското правителство, от престъпленията на американската военщина. Царството на грубата сила, царството на крещящата несправедливост настъпва в земята на семинолите заедно с американците и тържествува, осквернявайки живота, носейки със себе си заробване или смърт. В нито един друг роман на Майн Рид не се говори за това тържество на насилието и подтисничеството с такова отвращение, както в „Оцеола“, и в нито един друг роман на Майн Рид не е показана така широко и с такова съчувствие борбата за свобода, за човечност, за справедливост.
Създавайки образа на Оцеола, Майн Рид до известна степен е отстъпил от историческата истина. Но тези нарушения на историческата правда се отнасят най-често до второстепенни биографични подробности. Около името на Оцеола в 30-40-те години са били създадени не малко легенди и очевидно някои от тях особено са се харесали на Майн Рид. Понякога Оцеола у Майн Рид прилича повече на джентълмен, преоблечен като индианец, отколкото на мъдър и смел вожд на въстаналите. Но трябва да се помни, че и в тези случаи писателят се е ръководел от стремежа да подчертае у Оцеола неговото благородство, да опровергае клеветата и лъжата на американската преса, която очерняла индианците и техните вождове.
Самият характер на литературната дарба на Майн Рид, който преди всичко се стреми да пише за необичайни и ефектни събития, не му е позволил да разкрие по-дълбоко сложния душевен мир на Оцеола, талантливия ръководител на въстаналите семиноли, страшилището за американските генерали и плантатори.
Разбира се, наред с Оцеола бледнее и се губи Джордж Рандолф, младият флоридски земевладелец, от чието име се води разказът. Такъв похват — разказ от първо лице — е бил твърде разпространен в английските приключенски и исторически романи от първата половина на XIX в. (романите на Мариет, Уолтър Скот). Майн Рид често е използувал този похват и образът на разказвача се повтаря в романите му под различни фамилни имена, като приема чертите на любимия Майн Ридов герой.
Това е честен и енергичен младеж, винаги готов да защити подтиснатите и слабите, който е непримирим към несправедливите прояви, свободен от расови предразсъдъци, против които често и страстно се обявявал Майн Рид.
Не може да се отрече известна правдоподобност в образа на Рандолф. През 30-40-те години на XIX век в САЩ е имало и защитници на изтребваните и угнетявани индиански народи, които са се мъчели да подобрят тяхното положение, като понасяли твърдо преследванията и гонението, с които отговаряла буржоазната общественост на техните изолирани опити да възстановят потъпканата справедливост. Впрочем тези опити в огромното си мнозинство се ограничавали с гръмки фрази, с изразяване на съчувствие, както е и у Рандолф.
В хубавата книга на Майн Рид има такива страници, на които е трудно да се повярва. Например, макар че в живота на Рандолф стават важни и понякога трагични събития, той не се променя, не става по-зрял, остава същият, какъвто е показан в първите епизоди на романа — и това, разбира се, е неправдоподобно. Общественият строй на семинолите с нищо не е напомнял античната демократична република, както се стреми да покаже писателят. В 30-те години общественият строй на семинолите преживявал мъчителна криза: безвъзвратно се рушало старото родово-племенно устройство, вече силно разклатено; с всяка година се разкривали противоречията между родовата аристокрация — вождовете — и основната маса, която съставлявала племенния съюз на семинолите. С очевидна яснота това проличало именно след 1832 година, когато племето не подкрепило групата на вождовете, продали се на американците и по-късно, когато след пленяването на Оцеола племенната върхушка все пак настояла за примирие с врага, но не можала да подчини на това решение цялото племе.