— На моя отговорност!
Като го доближи, ритна го с все сила, та изпращя, разглоби се на парчета и парите се пръснаха по замята.
Тримата направихме жива картина. Само бенгалски огън нямаше да ни освети.
Съвзех се по едно време, гледам, парите ми се виждат много. Пули се кметът, кокорим очи и ний и нищо се не разбира.
Чак когато си отиде той, тогава се разбрахме: Аз, дядо попе, съм крал пари от чекмеджето и съм ги пущал там — и чичо Радой правил същото.
Сдружение за мостра един вид.
Добре, че излязохме разбрани и двамата. Признахме си, значи, грешката, простихме си, почерпихме се толерантно; с крадените пари си платихме задълженията, останаха ни да приготвим за зимата вино и ракия и работата захвана отново. Ама пиене тайно в зимника вече няма. Комуто се пие, на тезгяха си сръбва, значи, и срещу сметка. И честност, бабам! Парите се пущат в чекмеджето. Никакво буре!