— Знам — каза Дела, — че твоите мисли изпреварват моите. Но позволи ми да те попитам, кога се досети за всичко това, което на мен едва след тази среща ми направи впечатление?
— В момента, в който ми връчиха чек за две хиляди и петстотин долара — отговори Мейсън.
— Значи — констатира Дела — аз отново съм закъсняла. Но все пак как стигна до този извод?
— Много просто. Всъщност Олга Джордън достатъчно ясно изрази тази мисъл: ако се съди по неприятностите, които Елеонор вече е имала — сегашното е просто една дреболия.
— И все пак — продължи да настоява Дела, — интересно би било да се поговори със Сюзън Гренджър и да се изясни каква е била нейната роля в тази история.
Дела Стрийт замълча, облегна се удобно на седалката и не каза нито дума повече, докато не стигнаха до дома й.
— А сега какво да правя с тези вещи? — попита тя, когато се качиха в апартамента и Пери Мейсън остави куфарите на пода.
— Първо трябва да проверим какво е тяхното съдържание — предложи Мейсън.
Дела натисна ключалката на единия от тях и отвори капака.
— Ах! — възкликна тя — Каква красота!
Вътре в куфара в специално направени отделения бяха наредени цели дузини кутийки и тубички с кремове и лосиони. Към вътрешната част на капака на куфара беше закрепено огледало с необичайна форма и пълен комплект маникюристки принадлежности. В средата имаше няколко чифта чорапи, бельо и нощница.
Дела Стрийт взе една от кутийките, отви капачката и машинално пъхна пръст в крема.
— Интересно — каза тя. — Такъв никога не съм виждала.
Дела явно беше възхитена от нещо, което Пери Мейсън така и не можеше да разбере, но той веднага реагира на нейното внезапно мълчание.
— Какво има? — с тревога попита той.
Дела гребна по-дълбоко в крема.
— Шефе, вътре кремът е твърд, като че ли има стъкло или…
Тя взе лист хартия, сложи върху него това, което беше загребала от кутийката и внимателно избърса крема около твърдото тяло.
— Гледай ти! — възкликна Мейсън.
Върху дланта на Дела Стрийт с всички цветове на дъгата блестеше голям брилянт.
— Може би има още?
Дела пъхна отново пръст в крема и отново извади твърдо тяло. Под слоя крем се оказа тъмнозелен изумруд. След това тя претърси още една кутийка, и още една, и още една… След двадесет минути Дела Стрийт се наслаждаваше на колекция от искрящи скъпоценности.
— Боже мили, та това е цяло състояние! Какво ще правим с него шефе?
— Първо ще ги преброим — предложи Мейсън.
— А после? — отново попита Дела.
— После — отговори Мейсън — ще ги сложим в сейф.
— Много интересно къде е този сейф?
— Ти ми зададе един наистина неотложен въпрос — каза Мейсън, като размишляваше.
— Може би в кантората?
Мейсън поклати глава отрицателно.
— А ако ги дадем на съхранение в банката?
— Струва ми се, че това не е много удобно за нас.
— Защо мислите така?
— Първо — не знаем какви са тези скъпоценности. Възможно е да са лична собственост на Елеонор. Възможно е да са откраднати. Може и да са контрабандна стока. Може да се окажат в един момент конкретна и съкрушителна улика.
— В такъв случай?
— В такъв случай ние се оказваме в твърде деликатно положение. Но така или иначе, аз съм задължен да защитавам интересите на Елеонор Корбин или Хепнер, това няма голямо значение в случая.
— А също така и доброто име на семейство Корбин — отбеляза Дела с неприкрита ирония в гласа. Мейсън кимна в знак на съгласие.
— И какво ще правим по-нататък?
— Имам намерение — каза Мейсън — да позвъня на Пол Дрейк. Той ще изпрати въоръжен детектив, за да те заведе до някой от луксозните хотели в града. Избери си най-уютния и най-скъпия. Представи си, че имаш неограничени финансови възможности.
Дела учудено повдигна глава.
— Там ще се регистрираш под собственото си име, за да не възникнат подозрения у никого. След като те регистрират и те отведат в апартамента, върни се при администратора и му кажи, че желаеш да оставиш в сейфа скъпоценностите си. В големите хотели имат добри сейфове и огнеупорни каси. Навярно те ще ти предложат сейф. Сложи камъните там. Администраторът ще заключи сейфа и ще ти даде ключа, който ти веднага ще ми предадеш.
— Ясно, а после?
— После — каза Мейсън — ще започнеш двоен живот. През деня, както винаги ще идваш на работа, а вечер се превръщаш в загадъчната и очарователната мис Стрийт, която се шляе из хотела, пръска пари, носи сексапилен бански костюм и кисне в басейна. Ще съблазняваш мъжете, но, разбира се, няма да им даваш никакви шансове. И естествено ще се намери някой красив и привлекателен юначага, някой вълк, хищник. Позволи му да те пои с коктейли и да те кани на обяд. А в това време хората на Пол Дрейк няма да те изпускат от очи.