— Какво има? — попитах аз.
Отново ме целуна нежно по устните. Бях мечтала за това толкова дълго. Времето забави своя ход и аз се наслаждавах на момента. Милувката на устните му, наболата брада, която леко ме драскаше, и звукът от целувката, когато устните ни се разделиха, после по-рязкото отдръпване. Звукът отекна в дългия тунел на самотата, откъдето можех само да гледам докосването и ласките на другите. Никой не ме беше докосвал така. Грубият допир на чужди ръце ми беше донесъл единствено страдание и болка. Но след смъртта ми към моето небе се протегна светъл лунен лъч — целувката на Рей Сингх. Необяснимо как, Рут знаеше това.
Главата ми туптеше при мисълта, че се крия в Рут, но когато Рей ме целуваше или държеше ръката ми, напиращото желание беше мое, а не на Рут. Видях Холи. Тя се смееше, отметнала назад глава. После чух Холидей, който жално скимтеше, защото се бях върнала там, където някога бяхме живели заедно.
— Къде искаш да отидем? — попита Рей.
Въпросът предполагаше безброй възможности. Знаех, че не искам да преследвам мистър Харви. Поглеждайки Рей, разбрах защо съм тук. Да взема късче от един непознат за мене рай.
— В автосервиза на Хал Хеклър — заявих твърдо аз.
— Какво?
— Попита ме и аз ти отговорих.
— Рут?
— Да?
— Мога ли пак да те целуна?
— Да — отвърнах аз и се изчервих.
Докато двигателят загряваше, той се наведе към мен и устните ни отново се сляха. За миг видях Рут, даваща наставления на група старци с барети и черни пуловери. Те държаха във вдигнатите си ръце светещи запалки и ритмично скандираха името й.
Рей се облегна назад и ме погледна.
— Какво има? — попита ме той.
— Когато ме целуваш, сякаш съм на небето.
— И как е там?
— Различно за всеки.
— Разкажи ми по-подробно — каза усмихнат той. — Дай ми факти.
— Люби ме — отговорих му аз — и ще ти разкажа.
— Коя си ти? — попита Рей, но разбрах, че все още не съзнава какво пита.
— Двигателят загря — казах аз.
Ръката му хвана лъскавия хромиран лост на волана и потеглихме — нищо особено — просто момче и момиче на разходка. Когато направихме обратен завой, парченцата слюда в старата, покрита с кръпки настилка на пътя заблестяха на слънцето.
Стигнахме до края на Флат Роуд и аз му показах черния път от другата страна на бариерата при Ийлз Род, който щеше да ни отведе там, където можехме да прекосим железопътната линия.
— Скоро тук всичко ще се промени — каза Рей и сви рязко от чакъла към черния път.
Железопътната линия свързваше Харисбърг с Филаделфия и по цялото й протежение разрушаваха къщите, старите семейства заминаваха, а на тяхно място идваха индустриалците.
— Ще останеш ли тук, като се дипломираш?
— Тук никой не остава — отвърна той. — Знаеш го.
Бях опиянена от тази свобода на избора, от идеята, че ако бях останала на земята, можех да напусна това място и да отида някъде другаде, да отида, където поискам. Тогава се зачудих дали на небето е същото като на земята? Дали не ми е липсвало желание да пътувам и да опозная света, което се появява, когато се почувстваш свободен?
Стигнахме до едно малко разчистено място парче земя пред автосервиза на Хал. Рей спря колата.
— Защо тук? — попита той.
— Забрави ли? Нали разузнаваме.
Поведох го към задната част на сервиза и се протегнах нагоре да напипам ключа, оставен над вратата.
— Откъде знаеш, че е там?
— Виждала съм хиляди хора да крият ключовете си. Не е необходимо да си гений, за да се сетиш.
Вътре всичко беше, както го помнех, във въздуха се усещаше тежката миризма на смазка.
— Мисля, че трябва да си взема душ — казах аз. — Настанявай се.
Минах покрай леглото и щракнах превключвателя на шнура — светнаха всички малки бели лампички над леглото на Хал, единствената светлина, освен прашния лъч, който проникваше от малкия прозорец на задната стена.
— Къде отиваш? — попита Рей. — Откъде знаеш за това място? — В гласа му усетих внезапно безпокойство.
— Дай ми малко време, Рей — казах аз. — Ще ти обясня.
Влязох в малката баня, но оставих вратата открехната. Свалих дрехите на Рут и изчаках да потече топлата вода. Надявах се, че Рут ме вижда, че вижда тялото си така, както го виждах аз: прекрасно и живо.
В банята беше влажно и миришеше на мухъл. Старата вана с подобни на лапи крачета беше цялата в петна, защото години наред в нея изливаха какво ли не, само не и вода. Стъпих вътре и застанах под душа. Завъртях докрай крана за топлата вода, но пак ми беше студено. Извиках Рей.