— Виждам те през завесата, прозрачна е — каза той и извърна очи.
— Е, и какво — рекох аз. — Това ми харесва. Съблечи се и ела при мен.
— Сузи — каза той. — Знаеш, че не съм такъв.
Сърцето ми спря да бие.
— Какво каза? — попитах аз. Загледах го в очите през белия найлон, който Хал използваше за завеса — тъмна фигура със стотици светли точици около нея.
— Казах, че не съм такъв.
— Нарече ме Сузи.
Настъпи мълчание, след това той дръпна завесата, като се стараеше да ме гледа само в лицето.
— Сузи?
— Ела при мен — казах аз и очите ми се напълниха със сълзи. Моля те, ела при мен.
Затворих очи и зачаках. Пъхнах главата си под душа и лицето, шията, гърдите, коремът ми пламнаха от горещите струи. Чух, че Рей се раздвижи, чух как катарамата на колана му издрънча на цимента, а от джобовете му се изсипаха дребни монети.
Имах предчувствие, което ми беше познато от детските години. Лежах на задната седалка със затворени очи, докато пътувахме с родителите ми в колата, уверена, че щом спрем пред къщи, те ще ме вдигнат и ще ме отнесат вътре на ръце. Предчувствие родено от доверието.
Рей дръпна завесата. Обърнах се с лице към него и отворих очи. Усетих сладостен трепет в слабините си.
— Всичко е наред — казах аз.
Той предпазливо стъпи във ваната. В началото не ме докосна, после бавно прокара пръсти по един белег на хълбока ми. Заедно наблюдавахме как пръстът му се движи надолу по ръбчетата на заздравялата рана.
— Инцидентът с Рут на волейболното игрище през 1975 година — обясних аз и отново потреперих.
— Ти не си Рут — каза той с лице, на което беше изписано учудване.
Взех ръката, която беше стигнала до края на белега и я поставих под лявата си гръд.
— Наблюдавам и двама ви от години — казах аз. — Искам да правиш любов с мен.
Отвори уста, искаше да каже нещо, но думите, които се въртяха на езика му, бяха толкова странни, не че не ги изговори на глас. Погали с палец зърното ми и аз притеглих главата му към себе си. Целунахме се. Водата течеше между телата ни и намокри редките косъмчета по гърдите и корема му. Целунах го, защото исках да видя Рут, исках да видя и Холи и исках да разбера дали те ме виждат. Под душа можех да плача и Рей ловеше с уста сълзите ми, недоумявайки какво ги беше породило.
Докосвах и задържах ръката си до всяка част от тялото му. Обхванах лакътя му с дланта си. Прокарах пръсти през къдравите косми по слабините му. Държах онази част от тялото му, която мистър Харви насила беше вкарал в мен. Наум си казах думата нежен и после думата мъж.
— Рей?
— Не знам как да те наричам.
— Сузи.
Сложих пръсти на устните му, за да не задава повече въпроси.
— Помниш ли бележката, която ми написа? Помниш ли как се нарече Мавър?
За момент и двамата застанахме неподвижни. Гледах капчиците вода, които се стичаха от раменете му.
Без да продума повече, той ме повдигна и аз обвих бедрата му с краката си. Той излезе изпод душа, за да се подпре на ръба на ваната. Когато влезе в мен, хванах лицето му с ръце и впих устни в неговите.
След цяла минута той се отдръпна.
— Кажи ми как е там.
— Понякога прилича на нашето гимназиално училище — отговорих му аз, останала без дъх. — Аз така и не стигнах до него, но в моето небе мога да паля огньове в клас, да тичам по коридорите и да крещя колкото си искам. Но невинаги е така. Понякога прилича на Нова Скотия, на Танжер или Тибет. Прилича на всяко място, за което някога си мечтал.
— Рут там ли е?
— Рут сега води разговори там, но ще се върне.
— Ти сега там ли си?
— Не, сега съм тук — отвърнах аз.
— Но скоро ще си тръгнеш.
Не исках да го лъжа.
— Да, така е, Рей — казах аз и наведох глава.
После правихме любов. Любихме се под душа и в леглото под светлината на лампичките, имитиращи звезди в мрака. Докато той си почиваше, аз го целувах по гърба и благославях всеки мускул, всяка бенка и петънце.
— Не си тръгвай — каза той, а очите му, искрящи като скъпоценни камъни, се затвориха и долових лекото дишане на съня.
— Името ми е Сузи — прошепнах аз. — Фамилно име Салмън като рибата.
Опрях глава на гърдите му и заспах до него.