Двайсет и трета глава
На следващата сутрин уханието на пая, който майка му печеше във фурната, се прокрадна по стълбището към стаята на Рей, където лежаха заедно с Рут. Целият им свят в миг се беше променил.
Бяха си тръгнали от автосервиза на Хал, като преди това се постараха да заличат всички следи от присъствието си. Мълчаха в колата, докато стигнаха до дома на Рей. По-късно вечерта Руана ги завари да спят, напълно облечени, сгушени един в друг. Беше щастлива, че Рей най-после си е намерил приятелка, макар и странна.
Към три през нощта Рей се размърда. Изправи се в леглото, загледа се в Рут, в дългите, източени крайници и красивото тяло, което бе любил, и внезапно усети прилив на благодарност и топлина. Протегна ръка да я погали и точно в този миг лъч лунна светлина се промъкна през прозореца, през който толкова години го бях наблюдавала да заляга над книгите си. Проследи лъча към осветеното място на пода и видя чантата на Рут.
Измъкна се от леглото, като внимаваше да не я събуди, и вдигна чантата. Вътре беше дневникът й. Извади го и започна да чете.
„По връхчетата на перата има въздух, а в основата им — кръв. Събирам кости. Иска ми се да отразят светлината подобно на късчета стъкло… и опитвам се да сглобя отново тези късчета, да ги скрепя здраво, за да могат убитите момичета да оживеят отново.“
Прескочи няколко страници и продължи да чете нататък:
„Станция на метрото Пен Стейшън, кабинка в тоалетната, борба, удар в умивалника. По-възрастна жена.
Жилище. Мъж и жена — съпрузи.
Покрив на МОТ Стрийт, тийнейджърка, застреляна.
Време — неизвестно. Момиченце се отправя към храстите в С. П. Бяла елегантна дантелена якичка.“
Стана му ужасно студено, но продължи да чете. Вдигна очи едва когато чу, че Рут се размърда.
— Имам толкова неща да ти разказвам — промълви тя.
Сестра Елиът помогна на баща ми да се намести в инвалидния стол, докато мама и сестра ми се суетяха наоколо и събираха жълтите нарциси, за да ги отнесат у дома.
— Сестра Елиът — обърна се татко към нея. — Няма да забравя добрината ви, но се надявам да не се видим скоро.
— И аз се надявам на същото — отвърна тя. Погледна към другите членове на семейството, които неловко стояха настрана. — Бъкли, ръцете на майка ти и сестра ти са заети. Ще трябва ти да се заемеш с инвалидната количка.
— Карай по-полека, Бък — каза татко.
Наблюдавах как четиримата се отправят по коридора към асансьора. Бъкли и татко бяха отпред, Линдзи и мама ги следваха. Ръцете им бяха пълни с нарциси, от чиито стебълца капеше вода.
Докато асансьорът се спускаше надолу, Линдзи беше приковала поглед в чашките на яркожълтите цветчета. Спомни си, че Самюъл и Хал бяха намерили жълти нарциси на царевичната нива в деня на първата възпоминателна церемония след смъртта ми. Така и не се разбра кой ги беше оставил там. Сестра ми погледна цветята, след това и мама се загледа в тях. Усети допира на тялото на брат ми, после премести поглед към татко, седнал в лъскавия болничен стол. Изглеждаше уморен, но щастлив, че се прибира в дома. Когато стигнаха фоайето и вратите се отвориха, знаех, че им е писано да останат сами, четиримата заедно.
Ръцете на Руана гъбясаха и се подуха от рязането и чистенето на ябълки. Заета с работата си, тя започна да повтаря наум думата, която беше избягвала години наред: развод. Имаше нещо в непохватната, но здрава прегръдка на сина й и Рут, което й помогна да се освободи. Вече не помнеше кога за последен път си е лягала заедно със съпруга си. Той се промъкваше в стаята като призрак и се мушкаше под завивките като призрак, почти без да направи и гънка. Не беше груб, както в случаите, които често показваха по телевизията и за които пишеха вестниците. Жестоко беше отсъствието му. Дори когато се прибираше, сядаше на масата и ядеше приготвената от нея храна, духом той не си беше вкъщи.
Чу шума от течащата вода в банята на горния етаж и почака да мине достатъчно време, преди да ги извика. Мама й се беше обадила тази сутрин да й благодари за информацията, която й бе дала по телефона, когато й звънна от Калифорния, и Руана реши да приготви за семейството ми един пай.
Връчи по чаша кафе на Рут и сина си и обяви, че вече е късно, и че иска Рей да я придружи до дома на Салмънови, за да им остави пая на стъпалата без много шум.
— Дий, конче! — вметна Рут.
Руана я изгледа изненадано.
— Извинявай, мамо — каза Рей. — Имахме много напрегнат ден вчера. — Макар че се питаше дали майка му изобщо би му повярвала, ако й кажеше какво се бе случило.