Въздухът в моята небесна сфера често миришеше на скункс, макар и съвсем леко. Винаги съм харесвала тази миризма, докато бях на земята. Долавях я, когато вдишвах, усещах я с носа си. Това беше острият упорит мускусен аромат на животински страх и сила, смесени в едно. В небесното кътче на Франи миришеше на първокласен тютюн, а в това на Холи — на фортунела6.
Седях ден и нощ в беседката и гледах какво става долу. Виждах как Клариса постепенно ме забравя и намира утеха при Брайън. Виждах Рут да я наблюдава иззад ъгъла до кабинета по домашна икономика или край медицинския пункт до училищния стол. В началото възможността да виждам цялото училище ме опияняваше. Гледах как помощник-треньорът по футбол оставя тайно шоколадови бонбони на омъжената учителка по естествени науки, как ръководителката на отбора на клакьорките се опитва да привлече вниманието на момчето, което беше изключвано толкова много пъти от толкова много училища, че дори то беше загубило броя им. Наблюдавах учителя по изкуство, който правеше любов с гаджето си в ателието с керамичната пещ, и директора, който въздишаше по помощник-треньора по футбол. Стигнах до заключението, че помощник-треньорът е расовият жребец на средно училище „Кенет“, макар че лично мен квадратната му челюст не ме впечатляваше.
Всяка вечер на връщане към къщата близнак минавах под стари улични лампи като онези, които бях видяла веднъж в една постановка на „Нашият град“7. Глобусите висяха от извити като арка железни стълбове. Запомнила съм ги, защото когато с родителите ми гледахме пиесата, те ми заприличаха на гигантски зрели горски плодове, от които се стича светлина вместо сок. На небето си играех, като заемах такива пози, сякаш сянката ми бере тези и плодове по пътя към дома.
Една вечер, след като бях наблюдавала Рут, срещнах Франи. Площадът беше пуст и опадалите листа се въртяха спираловидно над главите ни. Спрях се и се загледах в бръчиците от смях край очите и устата й.
— Защо трепериш? — попита ме тя.
Въздухът беше влажен и студен, но не това беше причината.
— Непрекъснато си мисля за мама — отвърнах аз.
Франи пое лявата ми ръка в ръцете си и се усмихна.
Искаше ми се да я целуна по бузата или да се сгуша в нея, но вместо това я гледах как върви, а синята й рокля се развяваше след нас. Знаех, че не ми е майка и не можех да се преструвам.
Върнах се в беседката. От допира на влажния въздух по ръцете и краката ми настръхнах. Това ми напомни за паяжините с блестящи като брилянти капчици утринна роса, които разкъсвах с едно движение на ръката, без да се замислям.
На сутринта на единадесетия ми рожден ден се събудих много рано. Още никой не беше станал, или поне така си мислех. Промъкнах се долу и погледнах в трапезарията, където предполагах, че ще бъдат подаръците ми. Но там нямаше нищо. Масата беше празна, както я бяхме оставили предната вечер. Обърнах се и видях подаръка върху бюрото на мама във всекидневната. Бюрото беше елегантно и винаги лъснато до блясък. Наричаха го „бюрото за сметки“. Покрит с фина хартия, но още неопакован, там имаше един фотоапарат, за който хленчех от дълго време, сигурна, че никога няма да ми го купят. Отидох до бюрото и го разгледах. Беше „Инстаматик“8, а до него имаше три филмчета и кутийка с четири светкавици. Беше първата техника, която получавах, средството, което откриваше пътя ми към мечтаната професия — фотограф на дивата природа.
Огледах се. Нямаше никого. Видях през щорите, които майка ми винаги държеше леко отворени — „приканващи, но дискретни“ — че Грейс Таркинг, която живееше на същата улица и учеше в частно училище, се разхожда с тежести, прикрепени към глезените й. Набързо заредих фотоапарата и се заех да я дебна, за да я заснема, както — поне така си мислех — ще дебна слонове и носорози, като порасна. В момента се криех зад щори и прозорци, а някой ден за прикритие щяха да ми служат високи тръстики. Стъпвайки тихо, хванала полите на нощницата със свободната си ръка, аз се запромъквах през трапезарията, хола и всекидневната от другата страна на къщата, за да проследя движенията й. Докато я гледах как се отдалечава, внезапно ми дойде наум, че мога да изтичам в двора и оттам да я наблюдавам безпрепятствено.
6
Фортунела, известна още като кумкват — цитрусово растение с произход от Югоизточен Китай. — Б.ред.