— Защото пространство не беше сурово и студено като сегашното, а нежно и топло. Защото очите бяха ласкави и живи, защото устните потрепваха и ме докосваха нежно. — Силовите линии на Брок се изпъваха и потрепваха, изпъваха се и потрепваха.
— Извинявай! Извинявай!
— Ти ми напомняш, че някога аз бях жена и познавах любовта, напомнят ми, че очите могат много повече, отколкото да виждат, а аз си нямам и едно око, за да постигна това „повече“.
Тя с неистова ярост добави още малко материя към грубо скалъпената глава и викна:
— Тогава нека те го направят! — после се обърна и избяга.
А Еймс прогледна и си спомни също, че някога той бе мъж. Силата на вихровото му поле разцепи главата на две и той се спусна през галактиките по енергийната следа на Брок… обратно към безкрайната орис на живота.
А в очите върху разцепената глава от материя все още блестеше влага. Брок я остави там, за да напомня сълзи. Така главата от материя направи онова, което енергийните същества повече не можеха да правят — заплака за цялото човечество и за крехката красота на телата, пренебрегната от тях още в древността, преди милиард години.