Той я зяпнал с широко отворени очи.
— Ами да — продължила Нейоми, сякаш я бил попитал. — Сънувах как той гледа в някакво ярко пламтящо нещо и произнася името на Питър. Никога не съм била като някоя от вашите малки глезли, които пищят при вида на мишка, или на паяк в паяжината му, но когато се събуждам след този сън ми се иска да крещя високо.
Тя изглеждала едновременно засрамена и предизвикателна.
— Колко нощи го сънува?
— Две.
— А аз четири една след друга. Беше съвсем същият като твоя. И не е нужно да изглеждаш, като че ли ще ти се присмея или ще те нарека пъзла. Аз също се събуждах с желание да крещя.
— Това пламтящо нещо… в края на съня ми, той сякаш духва и го загасва. Мислиш ли, че е свещ?
— Не. Знаеш, че не е.
Тя кимнала.
Бен се замислил.
— Това е нещо много по-опасно от една свещ, мисля аз… Бих взел онази пура, която ми предложи, ако може.
Тя му я подала. Той запалил от огъня. Поседели известно време мълчаливо, като наблюдавали хвърчащите искри. Духащият вятър разпределял огромни снежни маси по начумереното небе. Подобно на светлината в съня им, искрите изгасвали. Нощта изглеждала непрогледна. Бен можел да долови миризмата на сняг във вятъра. Голям сняг ще падне, помислил си той,
Нейоми изглежда прочела мислите му.
— Струва ми се, че се задава буря, подобна на онези, за които са ни разказвали старите хора. Какво ще кажеш?
— Същото.
С колебание, твърде необичайно за нея, Нейоми попитала:
— Какво означава този сън, Бен?
Той поклатил глава.
— Не мога да кажа. Опасност за Питър, това е повече от ясно. Ако означава още нещо, всичко, което знам, е, че трябва да бързаме.
Бен погледнал към нея с такава прямота, че сърцето й се разтуптяло.
— Ще успеем ли да стигнем до фермата на Пейна утре, как мислиш?
— Би трябвало да успеем. Никой освен боговете не може да каже дали някое куче няма да си счупи крак, или пък някоя стръвница, която не е заспала зимния си сън, няма да излезе от гората и да разкъса всички ни, но… би трябвало да успеем. Смених всички кучета, които ни теглиха по пътя нагоре, освен Фриски, но Фриски е почти неуморима. Ако снегът започне да вали рано, ще ни забави, но мисля, че той ще почака… ще се позабави… но с всеки час, когато най-накрая започне да вали, ще става все по-трудно. Или поне така смятам. Но ако наистина поизчака, а ние се редуваме да тичаме покрай шейната, мисля, че ще успеем. Но какво ще можем да правим, освен да седим там, ако твоят приятел, икономът, не се е върнал?
— Не знам.
Бен въздъхнал и потрил с ръка лицето си. Какво, наистина? Онова, което предсказвал сънят, щяло да се случи в замъка, не във фермата. Пейна бил изпратил Денис в замъка, но как смятал Денис да проникне в него? Бен не знаел, понеже Денис не бил казал на Пейна. Пък и дори да успеел да се вмъкне незабелязано, къде щял да се крие? Имало хиляди възможни места. Освен…
— Бен!
— Какво? — Изтръгнат от мислите си, той се обърнал към нея.
— За какво мислеше току-що?
— За нищо.
— Кажи, за какво? Очите ти проблясваха.
— Така ли? Просто седях. Време е да лягаме. Нали искаме да потеглим в зори.
Но в палатката Бен Стаад лежал буден дълго след като Нейоми заспала. Имало хиляди скришни места в замъка, да. Но той смятал, че две от тях са доста по-специални. Мислел, че би могъл наистина да открие Денис на едното… или на другото.
Най-после заспал…
…и сънувал Флаг.
95.
Питър започнал деня в неделя, както обикновено, с гимнастика и молитва.
Когато се събудил, се чувствал освежен и решителен. Погледнал бързо към небето, за да види приближава ли снежната буря и си изял закуската.
И, естествено, използвал салфетката.
96.
В неделя, до пладне, всеки в Делейн бил излязал от къщата си поне веднъж, за да погледне разтревожено на север. Всички били съгласни, че бурята, която се задавала, щяла да бъде от онези, за които като отминат, се говори години наред. Скупчените облаци бързо приближавали и били тъмно сиви, с цвета на вълча кожа. Температурата се покачила толкова, че капчуците под стрехите започнали да капят за пръв път от седмици, но столетниците говорели един на друг (и на тези, които искали да чуят), че те не могат да бъдат измамени. Температурата щяла да спадне бързо и след час, а може би два, или най-много четири, снегът щял да завали. И, казвали те, може да вали дни наред.
В три часа следобед, онези фермери от Вътрешните баронства, които били достатъчно честити все още да имат добитък за отглеждане, вече били прибрали всички животни в оборите. Кравите мучали от неудоволствие — снегът се бил разтопил дотолкова, че да им позволи да попасат остатъци от изсъхнала трева за пръв път от месеци. Йозеф, по-стар и побелял отпреди, вече на седемдесет и две години, но все още достатъчно жизнен, се погрижил всички коне на краля да са прибрани в конюшнята. Както можете да предположите, имало кой да се грижи за всички хора на краля. Жените се опитали да използват предимството на топлото време, за да изсушат чаршафите, които в предишните дни просто биха замръзнали на въжетата навън, но ги прибрали, когато рано-рано се смрачило под буреносното небе. Били разочаровани. Прането им не изсъхнало. Въздухът бил прекалено влажен.