Питър естествено не знаел нищо за бдението на Денис. Бил изпълнен от тайнството на идеята, че независимо дали щял да умре, или да живее, това ще е последната вечеря, изядена в тази прокълната затворническа килия. Тя се състояла както обикновено от жилаво, пресолено месо, полуизгнили картофи и разредена бира, но той щял да погълне всичко. През последните три седмици бил ял малко и прекарвал цялото време, когато бил буден и не работел на малкото станче, в упражнения, за да подготви тялото си. Днес обаче изяждал всичко, което му донасяли. Тази нощ щял да се нуждае от цялата си сила.
Какво ли ще стане с мен? продължавал да се пита той, докато сядал на масичката и отмествал салфетката, която покривала храната му. Къде точно да отида? Кой би ме приютил? Ще рискува ли някой? Всички хора, както се казва, трябва да вярват в боговете… но Питър, да се уповаваш толкова много, просто е нелепо.
Стига толкова. Каквото е писано да стане, ще стане. Сега яж и не мисли повече за…
Тъкмо тогава неспокойните му мисли се прекъснали, понеже докато разгъвал салфетката си, усетил леко бодване, прилично на жарване с коприва.
Смръщил се и като погледнал надолу, забелязал, че на върха на десния му показалец се е появила малка капчица кръв. Първата мисъл на Питър била за Флаг. В приказките отровителството винаги се свързвало с иглата. Може би той току-що бил отровен от Флаг. Това била първата му мисъл и съвсем не била глупава или лишена от основания. В края на краищата, Флаг и преди бил използувал отрова.
Питър вдигнал салфетката, видял малкото сгънато нещо с черните, зацапани знаци по него… и веднага я сложил отново на масата. Лицето му останало спокойно и хладнокръвно, без да даде и най-малък признак за дивата възбуда, която се разбушувала в него при вида на забодената в салфетката бележка.
Погледнал спокойно към вратата, внезапно уплашен да не види там някой от надзирателите или самия Безън, втренчен с подозрение в него. Не забелязал никого. В началото, когато го затворили в Иглата, принцът бил обект на огромно любопитство, зяпали го така, както се разглежда някой рядък вид риба в аквариум, някои чак вмъквали тайно възлюбените си и ги качвали горе на върха, за да погледнат чудовището-убиец (въпреки че ако ги хванели, те самите щели да бъдат затворени). Но Питър бил образцов затворник и бързо им омръзнал. Сега никой не го гледал.
Питър се насилил да изяде цялата вечеря, макар че вече не я искал. Не желаел да даде и най-малкия повод за подозрение, особено пък сега. Нямал никаква представа от кого можела да е бележката или какво пишело в нея, нито защо запалила такъв огън в него. Но това, че дошла тъкмо сега, само часове преди планирания му опит за бягство, му се струвало като поличба. Но за какво?
Когато най-сетне изял храната, отново погледнал към вратата, за да се увери, че шпионката е затворена, и се насочил към спалнята си, като просто държал салфетката в ръка, сякаш ей-тъй е забравил, че я държи. В спалнята откачил бележката (ръцете му толкова силно треперели, че отново се убол) и я разгънал. Била гъсто изписана от двете страни с по детски разкривени букви, но била достатъчно четлива. Погледът му потърсил първо подписа… и очите му се ококорили. Била подписана с Денис — твой Приятел и Слуга За Винаги.
— Денис ли? — промърморил Питър. Бил толкова смаян, че не забелязал, че шепне на глас. — Денис?
След това обърнал обратно бележката и само началото на писмото било достатъчно, сърцето му лудешки да забарабани. Обръщението било: Кралю мой.
100.
Кралю мой,
Както може би Знайш, през последните 5 годин бях иконом на твоя Брат Томас. Тъкмо през последната Седмица открих, че Ти не си Убил твоя Баща Роланд Добрия. Аз знам кой го е Сторил, Томас също знае. Ти щеше да Узнайш името на тоз Черен Убиец, ако смеех да го Напиша. Но Не смея. Ходих при Пейна. Пейна отиде да се присъедини към Изгнаниците със своя иконом Орлън. Той ми рече да дода в Замъка и да ти Напиша таз бележка. Пейна каза, че Изгнаниците можели скоро да станат Бунтовници, а туй не Бивало. Той мисли, че ти може да имаш некакъв План, но той Не Знай. Нареди ми да съм на твоите услуги, моят Татко ми заръча същото, преди да Умре, туй ме съветва и Сърцето ми, щото нашто семейство винаги е служило на Краля, а ти си Истинският Крал. Ако имаш План, аз ще ти помагам по, Сякакъв Начин, по който мога, дори туй да значи Смърт за мен. Когато четеш туй, аз ще съм отсреща на Площада в сенките, дето гледат към Иглата, в която си Запрян. Ако имаш План, ела моля Те и застани на Прозореца. Ако имаш на кво да пишеш, фърли долу Бележка и аз ще опитам да Я предам късно таз Нощ. Махни два пъти, ако ще пробваш таз идея.