Най-сетне — поне „най-сетне“ се сторило на Бен и Нейоми, въпреки че в действителност всичко било въпрос на секунди — гърдите на Фриски престанали да чупят леда и се хлъзнали върху него. След миг задните й лапи затърсили опора. Успяла да се изправи и се изтръскала енергично. Мръсна вода обляла лицето на Бен.
— Пфу! — изпръхтял той и се избърсал. — Горещи благодарности, Фриски!
Но Фриски не му обърнала никакво внимание. Отново гледала към крепостната стена. Мръсната вода замръзвала върху козината й и образувала ледени висулки, но тя се интересувала единствено от миризмата. Била я подушила ясно там някъде горе, не много нависоко, но все пак горе над нея. Там царял мрак. И нямало студено бяло немиришещо нещо.
Бен се изправил и отупал снега от себе си.
— Съжалявам, че викнах така — прошепнала Нейоми. — Ако беше някое друго куче, а не Фриски… мислиш ли, че ме чуха?
— Ако те бяха чули, вече щяха да са ни поискали паролата — отвърнал Бен също шепнешком. — Боже, колко е близо!
Сега вече можели да различат водата досами античната каменна стена на външното укрепление на замъка Делейн, понеже знаели, че трябва да е там.
— Какво ще правим?
— Няма как да продължим. Това е очевидно. Но какво е направил той, Нейоми? Къде е отишъл? Може би пък наистина е литнал?
— Ако ние…
Нейоми не успяла да довърши мисълта си, тъй като тъкмо тогава Фриски взела работата в своите лапи. Всички нейни предшественици ловували великолепно и това било в кръвта й. Ярката синя миризма, възбуждаща и изкушаваща, я владеела изцяло. Фриски открила, че не може да я изостави. Затова тя приклекнала на леда, напрегнала мускули и скочила нагоре към тъмнината. Очите й, както вече ви казах, били най-слабото от нейните сетива и всъщност скокът бил направен слепешком. Тя не виждала тъмната дупка на канализационната тръба от края на леда.
Но я била видяла от водата, а дори и да не била, имала своя нос и знаела, че е там.
106.
Това е Флаг, помислил замаяният от съня разсъдък на Денис, когато тъмната сянка с пламтящите очи се надвесила над него. Флаг е, открил ме е и сега ще прегризе със зъби гърлото ми…
Опитал се да извика, но не успял да издаде нито звук.
Устата на новодошлия действително се отворила. Денис видял огромни бели зъби… и голям топъл език започнал да го ближе по лицето.
— Вълк! — възкликнал Денис и се опитал да изтика нещото настрана. Усетил лапи на двете си рамена и паднал назад върху дюшека от салфетки като победен борец. Близ-близ, близ-близ.
— Вълк! — повторил Денис и тъмната космата сянка изгъгнала ниско и дружелюбно, сякаш казвала: Това го знам, радвам се, че те виждам.
— Фриски! — дочул се шепот от тъмнината. — Тихо, Фриски! Никакви звуци!
„Тази тъмна сянка не е Флаг. Това е едно извънредно огромно куче — куче, което за удобство твърде много прилича на вълк“ — помислил Денис. Когато момичето заговорило, кучето се дръпнало встрани и седнало. Гледало щастливо към Денис и опашката му приглушено потупвала по леглото от салфетки.
От тъмнината изникнали още две сенки, едната по-висока от другата. Не бил Флаг, това поне му станало ясно. Стражи от замъка, в такъв случай. Денис сграбчил ножа си. Ако боговете бъдели снизходителни, може и да успеел да се отърве от тях. Ако ли не, поне щял да се опита да умре достойно в служба на краля.
Двете фигури поспрели недалеч от него.
— Хайде! — подканил ги Денис и вдигнал смело ножа (всъщност той представлявал само едно джобно ножче, доста ръждясало и тъпо). — Първо вие двамата, а после и дяволското ви куче!
— Денис? — Гласът прозвучал странно познато. — Денис, намерихме ли те наистина?
Денис понечил да отпусне ръка, но след това отново вдигнал високо ножа.
Сигурно било трик. Сигурно. Но гласът толкова много приличал на…
— Бен? — прошепнал той. — Бен Стаад ли е?
— Да, аз съм Бен — потвърдила по-високата сянка и радост изпълнила сърцето на Денис. Сянката започнала да се приближава. Разтревожен, Денис отново вдигнал ножа.
— Чакай! Имаш ли светлина?
— Да, огниво.
— Драсни го.
— Сега.
След миг голяма жълта искра, със сигурност опасна в това помещение, натъпкано със сухи памучни салфетки, проблеснала в мрака.
— Ела насам, Бен — казал Денис, промърморил някакво извинение за ножа и го прибрал. Изправил се на крака като треперел от радост и облекчение. Бен бил тук. Каква магия го била довела, Денис не можел да знае, но това някакси било станало. Краката му се заплели в салфетките и той политнал напред, но нямало опасност да падне, понеже ръцете на Бен здраво го прегърнали. „Бен е тук и всичко ще бъде наред“ — помислил си Денис и това било всичко, което могъл да направи, за да се въздържи да не избухне в сълзи.