Видял Питър. Той бавно се спускал от външната страна на Иглата. Сигурно използвал някаква коварна магия, защото, въпреки че момчето правело с ръцете си движения сякаш се спуска по въже, въже нямало… Или… имало!
Флаг размахал ръка пред лицето си, за да разсее за миг горещината. Въже ли? Не точно. Но там имало нещо… нещо ефирно като паяжина, което все пак издържало теглото му.
Питър, ахнал Флаг и при звука от неговия глас мъничката фигура се огледала.
Флаг духнал кристала и ярката му, трепкаща светлина изгаснала. Магьосникът видял замиращото му сияние, докато седял в тъмнината.
Питър. Бяга. Кога? В кристала личало, че е нощ, а Флаг бил забелязал, че около мъничката фигура, която се спускала по закръглената стена, се вихрели облаци от сняг. Дали трябвало да стане по-късно тази нощ? Утре вечер? Или през следващата седмица? Или…
Флаг се отблъснал от бюрото си и се изправил със залитане. Когато огледал тъмните и вонящи помещения, очите му изпускали пламъци.
…или вече се е случило?
— Стига толкова! — изсъскал той. — В името на всички богове, които са били и ще пребъдат, стига толкова!
С бързи крачки прекосил мрачното помещение и грабнал огромната секира, която висяла на стената. Била тежка, но той я държал ласкаво и с лекота. Ласкав с нея ли? Ами разбира се! Та той я бил въртял толкова много пъти, когато живеел тук и вършел работата си под името Бил Хинч — най-страховития палач, когото Делейн някога познавал. Тази ужасна секира била прерязала стотици гърла. Над остриетата й, изработени от двойно изкована андуанска стомана, стърчало едно приспособление, добавено лично от Флаг — желязна топка с шипове, всеки от които бил напоен с отрова.
— СТИГА ТОЛКОВА! — изкрещял отново Флаг, бесен от ярост, безсилие и страх. Двуглавият папагал, дори от дълбините на безсъзнанието си, изстенал при този звук.
Флаг грабнал черната пелерина от куката до вратата, наметнал я през раменете си и затворил закопчалката — бръмбар скарабей от ковано сребро — на врата.
Стигало му толкова. Този път плановете му нямало да бъдат осуетени, не и от едно омразно момче. Роланд бил мъртъв, Пейна — обезвреден, благородниците — превърнати в изгнаници. Нямало кой да вдигне шум за един мъртъв принц… особено пък за този, който бил убил собствения си баща.
Ако вече не си избягал, мой принце, никога няма и да го сториш, а пък нещо ми нашепва, че си още в клетката. Но част от теб ще я напусне тази нощ, обещавам ти това. И то тъкмо тази, която силом ще измъкна навън.
И както се носел по коридора към Централната порта, Флаг започнал да се смее със смях, който щял да накара каменните статуи да сънуват кошмари.
114.
Интуицията на Флаг не го била излъгала. Питър бил свършил с преглеждането на въжето си за усукани нишки, но все още чакал в стаята си в кулата Викача да обяви полунощ, когато Флаг излетял през Централната порта и започнал да пресича Площада на Иглата. Църквата на Великите Богове паднала в единайсет и четвърт. В дванайсет без четвърт кристалната топка показала на Флаг онова, което искал да знае (може би ще се съгласите с мен, че тя се опитала да му покаже истината по два различни начина още преди това), но когато Флаг започнал да прекосява Площада, оставали още десет минути до полунощ.
Централната порта се падала на север от Иглата. На югозапад имало малък вход за замъка, известен като вратата на търговците. Между Централната порта и вратата на търговците можело да се прекара права линия. Точно по средата на тази мислена линия се издигала самата Игла, разбира се.
Почти по същото време, когато Флаг излязъл от Централната порта, Бен, Денис, Нейоми и Фриски се измъкнали през Портата на търговците. Приближавали се един към друг без да знаят това. Иглата стърчала между тях, вятърът бил стихнал и компанията на Бен би трябвало да чуе бързото потракване от ботушите на Флаг по калдъръма. И Флаг би трябвало да чуе далечното поскърцване на несмазано колело. Но всички те, включително и Фриски, която отново вършела обичайната си работа и теглела, били потънали в собствените си мисли.
Бен и компанията му стигнали първи до Иглата.
— Сега… — заговорил Бен и в същия миг, откъм другата страна, на по-малко от четирийсет крачки от тях, броено покрай Иглата, Флаг започнал да думка по заключената с три резета врата на надзирателите.
— Отворете! — крещял той. — Отваряйте в името на краля!
— А се… — започнал Денис, но Нейоми като е желязна ръка затиснала устата му и погледнала към Бен с изплашени очи.