115.
Гласът достигнал като по спирала до Питър, предаван от студения въздух след бурята. Бил слаб, но съвършено ясен.
— Отворете в името на краля!
В името на ада, имаш предвид, помислил си Питър.
Доброто храбро момче било станало добър храбър мъж, но когато чул този дрезгав глас и си спомнил продълговатото бяло лице и онези червеникави очи, винаги скрити в сянката на качулката, костите на Питър се смразили, а стомахът му пламнал. Устата му пресъхнала. Езикът му залепнал за небцето. Косата му се изправила. Ако някой някога ви е казвал, че да бъдеш добър и да бъдеш смел означава никога да не изпитваш страх, то той просто ви е излъгал. В този миг Питър бил толкова изплашен, колкото никога през целия си живот.
Това е Флаг и той е дошъл за мен.
Питър се изправил и за миг му се сторило, че краката му се подкосяват и той просто ще се свлече на пода. Смъртта чукала долу по вратата на надзирателите, за да я пуснат да влезе.
— Отваряйте! Размърдайте се, пияни свини такива! Безън, кучи сине!
Не бързай, повтарял си Питър наум. Ако бързаш, ще направиш грешка и ще работиш в негова полза. Още никой не се е затичал да му отвори. Безън е пиян, още преди вечеря беше пийнал порядъчно, а когато е дошло време за лягане, вероятно е бил вече като труп. Флаг няма ключ, в противен случай не би губил време в чукане. Така… стъпка по стъпка. Както си го планирал. Той първо трябва да влезе, а след това да изпълзи по всичките онези стъпала, а те са триста. Още би могъл да му се изплъзнеш.
Питър влязъл в спалнята си и издърпал острите железни гвоздеи, които прикрепвали недодяланата рамка на леглото му. Леглото се разпаднало. Питър грабнал една от страничните железни пръчки и се върнал в стаята. Бил измерил грижливо тази пръчка и знаел, че е по-дълга от ширината на прозореца му. Отстрани била доста ръждясала, но той смятал, че в средата е все още достатъчно здрава. Шегата наистина ще е горчива, ако въжето ми издържи, а желязото — не.
Бързо погледнал навън. Сега не видял никого, но бил забелязал три фигури да пресичат Площада малко преди да започне дивото блъскане на Флаг. Значи Денис е вербувал приятели. Дали и Бен е между тях? Питър се надявал, но не смеел истински да вярва в това. Кой бил третият? И за какво била количката? Все въпроси, за които нямал време тъкмо сега.
— Кучета проклети! Отворете вратата! Отваряйте в името на краля! Отворете в името на Флаг! Отворете вратата! Отваряйте…
В почти среднощната тишина Питър чул как дебелите като китка на ръка железни резета далече долу се издърпват. Предполагал, че вратата се е отворила, но до него не достигнал звук. Тишина…
…и изведнъж нечовешки, клокочещ писък…
116.
Нещастният надзирател, който най-накрая се отзовал на повиците на Флаг, живял по-малко от четири секунди, след като дръпнал третото резе на вратата. Помислил, че има нощни кошмари, когато зърнал бялото лице, светещите червени очи и черната мантия, която се развявала назад от вятъра като криле на гарван. Изпищял. След това въздухът потръпнал от някакъв сух, режещ звук. Надзирателят, все още полупиян, вдигнал поглед тъкмо когато секирата на Флаг разполовила главата му.
— Следващият път, когато някой чука в името на краля, се размърдайте по-навреме и няма да ви се налага да чистите на другата сутрин — изревал Флаг. Засмял се диво, ритнал тялото настрана и се спуснал по коридора към стълбището. Нещата все още не били изпуснати. Прогледнал за опасността навреме. Сигурен бил.
Чувствувал го.
Отворил вратата вдясно и влязъл в главния коридор, който минавал покрай помещението на съда, където някога Андерс Пейна бил раздавал правосъдие. В края на този коридор започвали стълбите. Флаг погледнал нагоре и се ухилил с ужасната си, хищническа усмивка.
— Ето ме, идвам, Питър! — крещял той щастливо, ехото повтаряло крясъците му, те рикоширали и спираловидно се носели нагоре и все по-нагоре, където стоял Питър и се приготвял да върже тънкото си въже към пръчката, която свалил от леглото. — Аз съм, скъпи Питър, идвам да направя това, което трябваше да направя преди много, много време!
Усмивката на Флаг ставала все по-широка и той вече изглеждал наистина ужасно — приличал на някакъв демон, току-що успял да изпълзи от вонящата си дупка в земята. Вдигнал секирата. Капки от кръвта на убития надзирател паднали върху лицето му и се плъзнали по бузите като сълзи.
— Ето ме, Питър. Идвам, за да отсека главата ти! — ревнал Флаг и затичал по стъпалата.