Когато отворил шпионката в средата на вратата и видял пръчката от леглото на Питър да препречва прозореца, разбрал всичко и изревал от ярост.
— Няма да стане толкова лесно, младото ми птиченце! — изревал Флаг. — Я да видим как ще полетиш от прерязаното си въже, а?
Флаг махнал и третото резе и влетял в стаята на Питър с високо вдигната над главата си секира. Но щом хвърлил един поглед през прозореца, усмивката му се появила отново. В края на краищата решил да не прерязва въжето.
130.
Питър бавно слизал надолу. Мускулите на ръцете му треперели от изтощение. Устата му била пресъхнала, не можел да си спомни някога да му се е пиело толкова много, колкото сега. Струвало му се, че виси на това въже дълго, безкрайно дълго време, някаква болест се е вмъкнала тайно в сърцето му и той никога няма да получи глътката вода, която желаел. Накрая щял да умре, но не това било най-лошото. Щял да умре жаден. Точно сега това му се струвало най-ужасното от всичко.
Още не смеел да погледне надолу, но изпитвал странна принуда — точно толкова силна, колкото тази на брат му да влезе в стаята на баща им — да погледне нагоре. Подчинил й се и на около шестдесет метра над себе си видял да му се хили бялото злокобно лице на Флаг.
— Здравей, малко птиченце — извикал Флаг радостно. — Имам секира, но наистина ми се струва, че няма нужда да я използвам в края на краищата. Оставих я настрана, виж! — И магьосникът размахал празните си ръце. Цялата сила сякаш щяла да напусне ръцете на Питър само при вида на омразното лице на Флаг. Опитал да се съсредоточи и да се задържи. Вече изобщо не усещал тънкото въже — знаел, че още е там, понеже го виждал да се подава под юмруците му, но това било всичко. Горещият му дъх на талази напускал гърлото му. Сега погледнал надолу… и видял трите обърнати към него бели лица да образуват кръг. Този кръг обаче бил много, много малък. Значи не се намирал на шест метра от замръзналия калдъръм, нито дори на дванайсет, все още бил на трийсет метра височина — колкото е нивото на четвъртия етаж на една от днешните ни сгради.
Опитал да се движи и открил, че не може. Само ако мръднел, щял да падне. И така той висял там успоредно на стената на Кулата. Студен, бръснещ сняг удрял лицето му, а от затвора над него Флаг започнал да се смее.
131.
— Защо не се движи? — извикала Нейоми и ударила рамото на Бен с юмрук. Очите й били приковани във висящото тяло на Питър. Начинът, по който тялото му се люшкало и въртяло горе едва-едва, кошмарно наподобявал начина, по който виси трупът на обесен човек. — Какво стана с него?
— Не…
Леденият смях на Флаг над тях внезапно секнал.
— Кой е там? — извикал той. Гласът му изтрещял като гръмотевица, приличал на самата смърт. — Отговаряйте, ако искате да запазите главите на раменете си! Кой е там?
Фриски заскимтяла и се снишила до Нейоми.
— Оо, богове, защо разрешихте това? — проплакал Денис. — Какво ще правим, Бен?
— Ще чакаме — мрачно отвърнал Бен. — А ако магьосникът слезе долу, ще се бием. Нека първо видим какво ще се случи. Ние…
Но това било цялото чакане, което предстояло на трима им, защото през следващите няколко секунди се решило доста — не всичко, но все пак много.
132.
Щом Флаг видял тънкото бяло въже на Питър, мигновено разбрал всичко — от началото до самия край — както и за какво му били салфетките и кукленската къщичка. Всичко ставало под носа му, а той да го пропусне. Но… забелязал и нещо друго. Лекото припукване на нишки на около пет метра надолу по опънатото въже.
Флаг можел да завърти желязната пръчка, на която подпирал ръката си, и да изпрати Питър надолу в бездната заедно с желязната му опора, която да разбие главата му, когато се приземи. Можел и да замахне със секирата и да разсече крехкото въже.
Но той предпочитал нещата да следват своя ход и миг след като бил извикал на онези долу, така и станало.
Критичното напрежение на въжето било достигнато. То се скъсало, подобно на канап, опънат твърде надалеч от гвоздея си.
— Сбогом, птиченце — извикал Флаг щастливо и се навел доста навън, за да наблюдава падането на Питър. — Сбо…
И тогава гласът му секнал и очите му се разширили, както се били разширили, когато гледал в кристала и видял мъничката фигура да се спуска покрай Иглата. Той отворил уста и изкрещял от ярост. Този ужасен вик събудил повече хора в Делейн, отколкото падането на Църквата.