Флаг отново изкрещял, паднал на колене и…
…и изведнъж изчезнал.
Очите на Питър се ококорили. Бен Стаад извикал. За миг дрехите на Флаг запазили формата на тялото му, за миг стрелата продължила да виси във въздуха, с прободеното сърце полюляващо се върху нея. След това дрехите се свлекли, стрелата Врагобой паднала и изтракала на каменния под. Стоманеното й острие пушело, както пушело едно време, когато Роланд го издърпал от гърлото на дракона. Сърцето запламтяло тъмночервено за миг, а формата му останала завинаги отпечатана върху камъка, където паднало след като магьосникът изчезнал.
Питър се обърнал към брат си.
Призрачното спокойствие на Томас изчезнало. Той вече не приличал на Роланд. Изглеждал като едно уплашено и ужасно изморено малко момче.
— Питър, съжалявам — казал той и започнал да плаче. — Съжалявам повече, отколкото някога би могъл да предположиш. Сигурно ще ме убиеш сега, а аз това и заслужавам. Да, знам, че е така, но преди да го направиш, ще ти кажа нещо: аз платих. Да, наистина платих. Плащах и плащах и плащах. Сега можеш да ме убиеш, ако такова е желанието ти.
Томас отметнал глава и затворил очи. Питър се приближил. Останалите затаили дъх, с очи — разширени и кръгли.
Нежно, Питър дръпнал брат си от стола на баща им и го прегърнал.
Питър го държал в прегръдките си, докато отминала бурята от хълцания, казал му, че го обича и че винаги ще го обича, след което и двамата заплакали под драконовата глава, а лъкът на баща им лежал в краката им. По някое време другите се измъкнали от стаята и оставили двамата братя сами.
142.
Дали те всички живели щастливо след това?
Не. Никой не би могъл да го направи, независимо какво се разправя в приказките. Те имали своите добри дни, както ги имате и вие, имали и своите лоши дни, за които вече знаете. Имали своите победи, както всеки от вас, но имали и поражения, които също са ви известни. Имало дни, когато се срамували, защото знаели, че не са дали най-доброто от себе си, но имало и дни, когато знаели, че са постъпили така, както боговете искат от тях. Опитвам се да ви кажа, че те живели толкова добре, колкото могли, всеки от тях и всички те. Някои живели по-дълго от другите, но до един живели честно и храбро и аз ги обичам всичките и не се срамувам от обичта си.
Томас и Питър отишли заедно при новия Върховен съдия на Делейн и Питър отново бил заведен в тъмницата. Вторият му престой като затворник на кралството продължил много по-кратко от първия, само два часа. На Томас му били необходими тъкмо петнайсет минути, за да разкаже историята си и Върховният съдия, който бил назначен с одобрението на Флаг и бил плашливо дребно човече, имал нужда от още час и три четвърти, за да се увери, че злият магьосник наистина си е отишъл.
Тогава всички обвинения отпаднали.
Същата вечер всички те: Питър, Томас, Бен, Нейоми, Денис и Фриски, се срещнали в старата стая на Питър. Питър налял вино на всички, дори на Фриски в една паничка. Само Томас отказал виното.
Питър искал Томас да остане при него, но Томас настоявал, и с право, мисля аз, че ако остане поданиците щели да го разкъсат, заради онова, което позволил да се случи.
— Ти беше дете — възразил Питър, — държано в подчинение от едно всемогъщо и ужасно създание.
С тъжна усмивка Томас отвърнал:
— Това отчасти е истина, но хората едва ли ще си го спомнят, Пийт. Те ще помнят само Томас Носителя на данъци и ще дойдат за мен. Мисля, че биха минали и през стената, за да се доберат до мен. Флаг изчезна, но аз съм тук. Главата ми е глупава, но съм решен да я нося на раменете си поне още малко. — Замълчал, поколебал се и продължил: — Най-добре ще е, ако си тръгна. Моите ревност и омраза бяха като треска. Вече ги няма, но след няколко години, прекарани в сянката ти, докато управляваш, може и да се върнат. Опознал съм себе си поне малко, както виждаш. Да, малко. Не. Трябва да си тръгна, Питър, и то още тази нощ. Колкото по-скоро, толкова по-добре.
— Но… къде ще отидеш?
— Ще тръгна да го търся — просто отвърнал Томас. — На юг, струва ми се. Може би някой ден ще се срещнем пак, а може би — не. Ще тръгна да го търся на юг… Много, неща тежат на съвестта ми и много имам да изкупвам.
— Кого ще търсиш? — попитал Бен.
— Флаг — отвърнал Томас. — Той си отиде оттук, но е някъде другаде. В този свят или не, но е някъде там. Знам го, усещам отровата му във въздуха. Изчезна в последната секунда, знаете това, както го знам и аз. Ще го открия и ще го убия. Ще отмъстя за нашия баща, но ще изкупя и своя голям грях. Ще тръгна първо на юг, защото усещам, че е там.