— Но кой ще дойде с теб? Аз не мога, тук трябва да се направи толкова много! Но как да те оставя да тръгнеш сам? — рекъл Питър. Той изглеждал твърде угрижен и ако сте виждали карта от онези дни, бихте разбрали загрижеността му, защото югът не бил нищо друго, освен огромно бяло петно върху картите.
За тяхна всеобща изненада, Денис се обадил:
— Аз ще отида, господарю мой.
Двамата братя смаяни го погледнали. Бен и Нейоми също се обърнали, а Фриски вдигнала глава от виното, което лочела с радостен ентусиазъм (харесвала й миризмата, която била прохладна и кадифено-пурпурна — не чак толкова хубава като вкуса, но почти).
Денис силно се изчервил, но не отстъпил.
— Ти винаги си бил добър господар, Томас, и — моля за извинение крал Питър, нещо в мен ми казва, че все още си моят истински господар. Пък и откакто намерих онази мишка и те пратих в Иглата, кралю мой…
— Глупости! — възкликнал Питър. — Всичко това е забравено.
— Само че не и от мен — упорито отвърнал Денис, — Може да кажеш, че също съм бил млад и не съм разбирал много, но аз имам свои собствени грешки за изкупване.
Той погледнал свенливо към Томас.
— Ще дойда с теб, господарю Томас, ако ме приемеш и ще бъда до теб в твоето търсене.
Почти разплакан, Томас отвърнал:
— Ще те приема с радост, добри ми, скъпи Денис. Само се надявам, че можеш да готвиш по-добре от мен самия.
Те тръгнали същата нощ, под прикритието на тъмата. Две фигури, които се придвижвали пеша, с вързопи от провизии на гърба, потеглили на дълъг път в нощта. Обърнали се веднъж назад и махнали с ръка.
Другите трима им отвърнали. Питър плачел така, сякаш сърцето му щяло да се скъса. Всъщност той си мислел, че точно това и ще стане.
Никога повече няма да го видя, шепнел си наум.
И така, може би щели да се видят отново, а може би — не. Но аз по-скоро мисля, че щели да се видят. Всичко, което мога да ви кажа, е, че Бен и Нейоми накрая се оженили, Питър управлявал дълго и справедливо, а Томас и Денис преживели много и странни приключения, срещнали отново Флаг и смело се изправили срещу него.
Но стана късно, а това вече е друга приказка, за друг ден.