— Върви да доведеш твоя конски доктор — казал той. — Иди сам да си го доведеш, синко. Смятам, че ще го намериш в животинската му лечебница в другия край на Трета източна алея. Давам ти двайсет минути. Ако дотогава не се върнеш с него, ще вкарам моя чук в мозъка на твоя кон, принц или не.
— Добре, главен кралски конярю! — извикал Питър. — Благодаря ти!
И побягнал натам.
Когато се върнал с младия конски доктор, запъхтян и останал без дъх, Питър бил сигурен, че кобилата отдавна е мъртва — слънцето показвало, че били минали три пъти по двайсет минути. Но Йозеф, интересно защо, бил поизчакал.
Лекуването на коне и ветеринарната медицина тогава били съвсем нови неща за Делейн и този млад мъж бил едва третият или четвъртият, който практикувал занаята, така че киселия и недоверчив вид на Йозеф изобщо не бил изненадващ. Нито пък конският доктор се зарадвал, когато изпотения и задъхан принц дошъл да го измъкне от лечебницата, но раздразнението му минало при вида на неговия пациент. Той коленичил пред кобилата и внимателно опипал счупения й крак, като в същото време си тананикал под нос. Тя се поразмърдала веднъж, сякаш действително й причинил болка.
— Стой мирно, конче — казал успокоително конският доктор. — Бъди мирно, да не боли.
Конят притихнал. Питър наблюдавал всичко с напрегнато очакване. Йозеф зяпал в облегнатия наблизо чук със скръстени на гърдите ръце. Мнението му за конския доктор малко се било подобрило. Човекът бил млад, но ръцете му се движели в нежно познание.
Накрая конският доктор кимнал, изправил се и взел да изтупва мръсотията на конюшнята от ръцете си.
— Е? — попитал Питър.
— Убийте я — наредил кратко конският доктор на Йозеф, като напълно игнорирал Питър.
Йозеф веднага вдигнал дървения чук, тъй като и не очаквал друго развитие на нещата. Но не изпитвал никакво задоволство от факта, че се доказала правотата му — съкрушеният израз върху лицето на момчето се врязал право в сърцето му.
— Почакай! — извикал Питър и макар че малкото му личице било изпълнено със скръб, в гласа му отново се усещала онази дълбочина, която го карала да звучи като много, много по-възрастен от годините си.
Конският доктор го погледнал изненадан.
— Искате да кажете, че ще умре от отравяне на кръвта ли? — попитал Питър.
— Какво? — не разбрал конският доктор и огледал Питър с подновено внимание.
— Ако бъде оставена да живее, ще умре ли от отравяне на кръвта? Или от пръсване на сърцето? Или ще полудее?
Конският доктор бил истински смаян.
— За какво говорите? Отравяне на кръвта ли? Няма никакво отравяне на кръвта тук. Всъщност счупването зараства съвсем чисто. — Той погледнал с известно презрение към Йозеф. — И преди съм чувал подобни истории. В тях няма капка истина.
— Ако така мислите, значи има много да се учите, млади приятелю — обадил се Йозеф.
Питър не му обърнал внимание. Сега бил негов ред да се чуди. Той попитал младия конски доктор:
— Защо казвате на главния коняр да убие кон, който може да бъде излекуван?
— Ваше височество — оживено заговорил конският доктор — тази кобила ще има нужда да бъде налагана с лапи всеки ден и всяка нощ в продължение на месец и повече, за да не развие някаква инфекция. Не е невъзможно да се положат подобни усилия, но за какво? Тя винаги ще куца. Кон, който куца, не може да работи. Кон, който куца, не може да тича, за да залагат на него безделниците. Кон, който куца, може само да яде, без да е припечелил фуража си. Следователно трябва да бъде убит.
Той доволен се усмихнал. Бил изложил доводите си.
Но щом Йозеф пак пристъпил напред с чука си, Питър казал:
— Аз ще й налагам лапите. Ако се случи някой ден да не мога, Бен Стаад ще ме замести. А тя ще бъде полезна, защото ще стане мой кон и аз ще я яздя, дори да куца толкова силно, че да ме хваща морска болест.
Йозеф избухнал в смях и така тупнал момчето по гърба, че зъбите му изтракали.
— Сърцето ти е толкова меко, колкото и смело, момчето ми, но децата лесно обещават, а после съжаляват. Ти няма да се справиш с всичко това, според мен.
Питър го погледнал хладно.
— Аз държа на думата си.
Йозеф веднага спрял да се смее. Той се вгледал внимателно в Питър и разбрал, че момчето действително знае какво говори… или поне така мисли. По лицето му нямало никакво съмнение.
— Е, аз не мога да вися тук цял ден — заявил конският доктор, като приел своя предишен енергичен и важен маниер. — Дадох ви диагнозата си. Сметката ми ще бъде представена в Съкровищницата по съответния ред… може би ще я платите от личните си средства, ваше височество. Във всеки случай какво ще решите да предприемете не е моя работа. Приятен ден.