Така един ден, когато се чувствал особено самотен, на него му хрумнала идеята да направи на баща си платноходка. Едва ли щяла да излезе много хубава и Томас го знаел — той бил почти толкова неумел в ръцете, колкото и в научаването на уроците си. Но знаел и, че баща му може да накара всеки майстор в Делейн — дори самия велик Елендър, който сега бил почти напълно сляп — да му прави лодки, ако желаел това. Съществената разлика, мислел си Томас, щяла да бъде, че собственият му син е изразходвал цял ден, за да му издялка лодка за неделните развлечения.
Томас търпеливо седял край прозореца си и оформял лодката от парче дърво. Той използвал остър нож и се рязвал безброй пъти, а веднъж и доста зле се порязал. Но въпреки разранените си ръце, продължавал. Той си мечтаел, докато работел, как в неделя следобед ще излязат с баща му и ще пуснат лодката, двамата съвсем сами, защото Питър ще язди Пиъни из горите или ще играе навън с Бен. И той нямало да има нищо против, дори онзи същият шаран да изскочи и да налапа дървената му лодчица, защото тогава баща му щял да се разсмее, да го прегърне и да каже, че това е по-хубаво от история за морски чудовища, които изяждат цели андуански клипери.
Но когато стигнал до покоите на краля, Питър бил там и Томас трябвало да чака почти половин час със скритата зад гърба му лодка, докато баща им превъзнасял стрелбата с лък на брат му. Томас виждал, че Питър се чувства неудобно под усилващия се порой от хвалби. Той забелязал и, че Питър знае за желанието му да говори с баща им и не спира да се опитва да му го каже. Но това нямало значение, нищо нямало значение. Томас така и така го мразел.
Най-после на Питър му било позволено да си тръгне. Томас се приближил до баща си, който сега, когато Питър го нямало, го гледал достатъчно мило.
— Направих нещо за теб, татко — казал той с внезапна срамежливост.
Момчето държало лодката зад гърба си с ръце, които изведнъж станали влажни и лепкави от пот.
— Така ли, Томи? — казал Роланд. — Е, много мило, нали?
— Много мило, сир — потвърдил Флаг, който по една случайност се навъртал наоколо. Той говорел нехайно, но наблюдавал Томас с жив интерес.
— Какво е то, момко? Покажи ми!
— Спомних си колко много ти харесваше неделя следобед да пускаш по някоя лодка в рова навън, татко, та… — той отчаяно искал да каже и ми се щеше пак да ме изведеш с теб някой път, ето защо я издялках, но открил, че не може да изрече такова нещо. — …и затова ти направих лодка… прекарах цял ден… порязах се… и… и…
Докато седял край прозореца и дялкал, Томас бил съчинил дълга, изразителна реч, която да произнесе като изважда лодката зад гърба си и я подарява с елегантен жест на баща си, но сега не можел да си спомни и дума от нея, а онова, което успял да си спомни, сякаш нямало никакъв смисъл.
С ужасно завързан език, той извадил платноходката с увисналото й нескопосано платно иззад гърба си и я дал на Роланд. Кралят я повъртял в големите си, късопръсти ръце. Томас стоял и го наблюдавал, без изобщо да осъзнава, че е забравил да диша.
Най-накрая Роланд вдигнал поглед.
— Много хубаво, много хубаво, Томи. Кану е, нали?
— Платноходка — Не виждаш ли платното?, искало му се да изкрещи. Отне ми цял час само да завържа възлите и не е моя вината, че единият се развърза и то виси!
Кралят попипал развързаното платно, което Томас бил изрязал от калъфка за възглавница.
— Така значи… разбира се. Отпърво си помислих, че е кану, а това е прането на някое оранианско момиче. — Той ударил едно смигване на Флаг, който леко се усмихнал на празното пространство и не казал нищо. Томас изведнъж почувствал, че съвсем скоро може да повърне.
Роланд погледнал по-сериозно към сина си и му махнал да се приближи. Плахо, с надежда за най-доброто, Томас пристъпил.
— Това е хубава лодка, Томи. Яка като теб, малко недодялана като теб, но хубава… като теб. А ако искаш да ми направиш истински хубав подарък, работи усилено върху стрелбата си с лък, за да спечелиш медала първи клас, както стори днес Пийт.
Томас имал такъв спечелен медал в по-долния кръг стрелби с лък предишната година, но баща му изглежда бил забравил това в радостта си от питъровото постижение. Томас не му напомнил; той просто стоял там, загледан в лодчицата в големите ръце на баща му. Бузите и челото му били достигнали червения цвят на стара тухла.