— Какво е това, съпруже?
Ако била казала нещо друго, или го била кaзала с малко по-различен тон, събитията от тази нощ — и цялата ни история — можели да вземат друг обрат; въпреки специалното питие, което Флаг му бил дал преди час, в края на сватбеното тържество, Роланд щял просто да се измъкне. Но тогава той я видял точно такава, каквато била — едно много младо момиче, което знаело за действието, правещо бебета, по-малко дори и от него — и забелязал че устните й са нежни, и започнал да я обиква, както щели да я заобичат всички в Делейн.
— Това е Кралският меч — заявил Роланд.
— Не прилича на меч — отвърнала Саша със съмнение.
— Такъв е преди ковачницата — рекъл той.
— О-о! — възкликнала тя. — А къде е ковачницата?
— Ако ми се довериш — казал Роланд и влязъл в леглото при нея, — ще ти я покажа, защото без да знаеш си я донесла със себе си чак от Западното баринство.
3.
Народът на Делейн я обичал, защото била мила и добра. Кралица Саша била тази, която създала Голямата болница, кралица Саша плакала толкова много заради жестокото насъскване на кучета срещу мечка на Площада, че накрая крал Роланд поставил този обичай извън закона, кралица Саша измолила кралските данъци да бъдат опростени в годината на Голямата суша, когато дори листата на Великото древно дърво посивели. Дали Флаг заговорничел срещу нея, може да попитате вие. В началото, не. Тези неща били относително дребни, според него, защото той бил истински магьосник, живял стотици и стотици години.
Флаг позволил да мине дори Опрощаването на данъците, тъй като предишната година делейнската флота била смазала андуанските пирати, които опустошавали южното крайбрежие на кралството от около стотина години. Черепът на андуанския крал-пират се хилел от един кол край стените на двореца, а делейнската съкровищница била пълна с възвърната плячка. В по-големите държавни работи устата на магьосника все още била по-близо до ухото на крал Роланд, затова в началото Флаг бил доволен.
4.
Макар че Роланд започнал да обиква жена си, той никога не обикнал тази дейност, която повечето мъже намират за сладка — действието, от което се раждат и най-незначителният готварски чирак и наследникът на най-високия трон. Той и Саша спели в отделни стаи и Роланд не я посещавал често. Влизал при нея най-много пет или шест пъти в годината и при някои от тези случаи никакъв меч не успявали да изковат в ковачницата, въпреки все по-силно действащите питиета на Флаг и неизчерпаемата нежност на Саша.
Но, четири години след сватбата, в нейното легло бил направен Питър. И в тази паметна нощ Роланд нямал никаква нужда от питието на Флаг, което било зелено и пенесто и винаги го карало да се чувства малко странно в главата, сякаш е полудял. Той бил на лов през деня в Резерватите, с дванайсет души от своята свита. Ловът от край време бил любимото занимание на Роланд — той обичал аромата на гората, свежия мирис на въздуха, звука от рога и усещането на лъка, когато пускал стрелата по верния й неумолим път към целта. Барутът бил известен, но рядък в Делейн, а и така или иначе се смятало за подло и достойно за презрение да се играе на лов с желязна тръба.
Саша четяла в леглото, когато той влязъл при нея със светнало, червендалесто и брадато лице, но веднага оставила книгата върху гърдите си и възхитено изслушала историята му, която той заразказвал с оживено ръкомахане. Като наближил края, Роланд се дръпнал назад, за да й покаже как опънал лъка и пуснал Поразяващата врага — голямата стрела на баща му — да прелети през малката долчинка. Щом направил това, тя се засмяла, плеснала с ръце и спечелила сърцето му.
Кралските резервати били почти изпразнени. Тези дни било рядкост да намериш в тях дори по-едричък елен, а никой не бил виждал дракон от незапомнени времена. Повечето хора биха се изсмели на предположението, че е възможно все още да има останало такова митично същество в тази култивирана гора. Но един час преди залез слънце, когато Роланд и отрядът му се канели да се връщат, те точно това открили… или по-скоро то открило тях.
Драконът с гръм и трясък изскочил от шубраците, люспите му греели в зеленикаво-меден цвят, а покритите му със сажди ноздри изпускали дим. Той съвсем не бил някой малък дракон, а мъжкар точно преди първата си смяна на кожата. Почти всички от отряда останали като гръмнати, неспособни да пуснат стрела или да помръднат.