Ако бил дошъл в по-ранен етап от царуването на Ландри, би имал време да отстрани Лита от пътя си, както очаквал да отстрани Питър. Но той разполагал само с шест години, което не било достатъчно.
И все пак тя го приела за съветник, а това било нещо. Не го харесвала много, но го допускала до себе си — най-вече защото умеел чудесно да гледа на карти. Лита обичала да слуша за скандалите и клюките около придворните и министрите си, а чрез Флаг те ставали два пъти по-хубави, защото получавала възможността да чуе не само какво се е случило, а и какво ще се случи. Трудно било за нея да се откаже от такова удивително развлечение, дори когато усещала, че човекът, способен на подобни номера, можел да се окаже опасен. Флаг никога не споменал пред кралицата някои от по-мрачните новини, които се случвало да види в картите. Тя искала да знае кой си е взел любовник и кой се е скарал с мъжа си или жена си. Не желаела да слуша за мрачни съзаклятия и планове за убийства. Нейните изисквания към картите били относително невинни.
По време на дълго, дългото царуване на Лита, Флаг с огорчение установил, че главното му постижение било да не бъде прогонен. Той успял да си извоюва някакво положение, но едва ли можело да се каже, че е направил нещо повече. О, имало и няколко светли момента — разпалването на кръвна вражда между два могъщи земевладелски рода от Южното баронство и дискредитирането на учен, който открил лек срещу някои инфекции на кръвта (Флаг не искал в кралството да има лекарства, които да не са магически — с други думи давани или отнемани според неговата лична прищявка). Но тези постижения били съвсем нищожни.
При Роланд — бедният, кривокрак, несигурен Роланд — работите потръгнали и започнали по-бързо да се доближават към целта на Флаг. Защото той на практика имал цел — по неговия си неясен и злобен начин — и този път тя била действително огромна. Флаг планирал нито по-малко, нито повече от пълното сваляне на монархията — кърваво въстание, което да потопи Делейн в хиляда години мрак и анархия.
Плюс, минус една-две години, разбира се.
19.
В хладния поглед на Питър Флаг виждал най-голямата опасност за рухване на всичките му грижливо разработени планове. Той все повече и повече започвал да вярва, че да се отърве от Питър било необходимост. Прекалено дълго се бил заседял този път в Делейн и го знаел. Хората започвали да роптаят. Работата, така добре започната при Роланд — стабилното повишаване на данъците, среднощното тършуване из хамбарите и силажните сайванти на дребните фермери за недокладвана реколта и хранителни продукти, въоръжаването на войските за вътрешна отбрана — трябвало да бъде доведена до край при Томас.
Флаг нямал време да отлага, докато свърши царуването на Питър, както бил направил с баба му.
Възможно било Питър дори да не изчака мърморенето на хората да стигне до ушите му първата му кралска заповед като нищо можела да гласи Флаг да бъде изпратен на изток, извън пределите на кралството и завинаги да му бъде забранено да се върне под заплаха от смъртно наказание. Флаг бил в състояние да убие всеки съветник, преди да е дал такъв съвет на младия крал, но лошото в случая било, че Питър нямало да има нужда от съветник. Той щял да се посъветва сам. И когато Флаг видел хладния, лишен от страх поглед, с който го измервало момчето — петнайсетгодишно и доста високо — той си мислел, че Питър може вече да си е дал този съвет.
Той обичал да чете, особено история, и през последните две години, докато баща му ставал все по-стар и по-болнав, Питър задавал множество въпроси на неговите съветници и на някои от своите учители. Голяма част от тези въпроси — прекалено голяма част — били свързани или с Флаг, или с неща, които биха довели до Флаг, ако се проследели достатъчно надалеч.
Това, че момчето задавало тези въпроси още на четиринайсет и петнайсет години, само по себе си било лошо. Но това, че получавало сравнително откровени отговори от толкова боязливи и предпазливи хора като кралските историци и съветниците на Роланд, било още по-лошо. То означавало, че в съзнанието на тези хора Питър вече бил почти крал… което очевидно ги радвало. Приемали го добре и му се радвали, защото той щял да бъде интелектуалец като тях. А го приемали добре и защото, за разлика от тях бил смело момче, което много вероятно щяло да стане крал с лъвско сърце, чийто живот да се превърне в легенда. В него те виждали поредното завръщане на Бялото — тази древна, всепобеждаваща и все пак смирена сила, която многократно била спасявала човечеството.