Иска ми се да те видя мъртъв, старче, мислел си Флаг с детински гняв, докато седял пред една стичаща се свещ и слушал воя на вятъра навън, и мърморенето насън на двуглавия си папагал вътре. За няколко карфици — много малко при това — бих те убил лично, заради всички проблеми, които ти, глупавата ти жена и по-големият ти син сте ми създали. Удоволствието да те убия почти би си струвало провалянето на плановете ми. Удоволствието да те убия…
Изведнъж той замръзнал, седнал изправено и се втренчил в мрака на подземните си стаи, където неспокойно се движели сенки. Очите му заблестели в сребърно, а в мозъка му като факла се разгоряла една нова идея.
Свещта лумнала в брилянтно зелено и изгаснала.
— Смърт! — изпищяла в тъмното едната от двете глави на папагала.
— Убийство! — изпискала другата.
И в черния мрак, невидян от никого, Флаг започнал да се смее.
20.
От всички оръжия, използвани някога за кралеубийство, никое не е употребявано така често, както отровата. И никой не познава по-добре отровите от магьосника.
Флаг, един от най-великите магьосници живели на света, знаел всички отрови, известни ни днес — арсеник; стрихнин; кураре, което се просмуква навътре, парализира всички мускули и оставя сърцето последно; никотин; беладона; старо биле; отровни гъби. Той познавал отровите и на стотина вида змии и паяци; чистата дестилация на кланахската лилия, която мирише като мед, но убива жертвите с изтръгващи писъци мъчения; смъртоносния ноктест крак, който расте в най-дълбоките сенки на Мрачното блато. Флаг знаел не просто десетки отрови, ами десетки десетки, всяка по-лоша от предишната. Всички те били спретнато подредени върху рафтове в една вътрешна стая, където никога не влизал слуга. Били поставени в стъкленици, фиали, малки пликчета. Всеки смъртоносен образец бил прилежно надписан. Това бил параклисът на Флаг с писъци в очакване — предверието на агонията, фоайето на треските, съблекалнята на смъртта. Флаг често ходел там, когато се чувствал потиснат и искал да се разведри. В това пазарище на дявола чакали всички онези неща, от които хората — толкова слаби и направени от плът — се боят: туптящи главоболия, докарващи до писъци стомашни конвулсии, взривове от диария и повръщане, свиване на кръвоносни съдове, парализа на сърцето, изхвръкване на очите от орбитите, отоци, почерняване на езика, лудост.
Но най-лошата от всички отрови Флаг държал отделно дори от тях. В неговия кабинет имало едно бюро. Всяко чекмедже на това бюро било заключено… а едно от тях било тройно заключено. В него имало тикова кутийка, резбована отвсякъде с магически символи — руни и подобни. Ключалката на тази кутийка била необикновена. Тя изглеждала покрита с тъмнооранжева стомана, но проверката съвсем отблизо показвала, че в действителност е направена от някакъв вид растителен материал. Това било всъщност клефен морков и веднъж седмично Флаг намокрял тази жива ключалка с малка пръскалчица. Клефният морков изглежда притежавал някаква, макар и малка, интелигентност. Ако някой се опитал да насили клефната ключалка или дори, ако не който трябва направел опит да използва верният ключ, ключалката щяла да изпищи. Вътре в тази кутийка имало друга, по-малка, отваряща се с ключе, което Флаг винаги носел около врата си.
В по-малката кутийка се намирало едно пакетче. А вътре в него имало няколко зрънца зелен пясък. Красив е, бихте казали вие, но не е нещо особено. Не е нещо, за което бихте писали в писмото си до мама. И все пак, този зелен пясък бил една от най-смъртоносните отрови в цял свят, толкова смъртоносна, че дори Флаг се страхувал от нея. Тя идвала от пустинята Гренх. Тази огромна отровна пустош се простирала отвъд пределите дори на Гарлан и била неизвестна в Делейн. Гренх можела да бъде достигната само в ден, когато вятърът духал на другата страна, защото едно-единствено вдишване на парите, които идвали от пустинята, причинявало смърт.
Не мигновена смърт. Отровата не действала по този начин. За ден или два — възможно било дори три — човекът, вдъхнал от отровните изпарения (или още по-лошо, погълнал зрънца пясък) се чувствал добре. Може би по-добре от всякога. После, изведнъж, дробовете му ставали огнено горещи, кожата му започвала да пуши и тялото му се съсухряло като мумия. Тогава той падал мъртъв, често с пламнала коса. Всеки, който вдишал или погълнел това смъртоносно вещество, изгарял отвътре навън.