То се наричало Драконов пясък и за него нямало противоотрова, нито някакво лечение. Колко забавно.
В онази страшна, дъждовна нощ Флаг решил да даде на Роланд малко Драконов пясък, разтворен в чаша вино. На Питър му било станало обичай всяка вечер да занася на баща си бокал с вино, малко преди Роланд да си легне. Всички в двореца знаели за това и коментирали какъв верен син е Питър. Роланд се радвал на компанията на сина си не по-малко, отколкото на виното, което носел, мислел си Флаг, но напоследък една девойка била хванала окото на Питър и той рядко оставал при баща си повече от половин час.
Ако някоя вечер, след като си тръгнел Питър, дойдел Флаг, старецът едва ли щял да откаже втора чаша вино.
Една много специална чаша вино.
Изключително загряващо вино, господарю мой, помислил си Флаг и на тясното му лице изгряла усмивка. Истистински загряващо и как няма да е. Лозето расте точно до вратата на ада и, когато това чудо започне да действа в червата ти, адът е мястото, където ще мислиш, че се намираш в ада. Флаг отметнал назад глава и започнал да се смее.
21.
След като веднъж планът му бил измислен — план, който щял да го отърве завинаги и от Роланд, и от Питър — Флаг не губил никакво време. Първо използвал цялото си магьосническо изкуство, за да възвърне доброто здраве на краля. Със задоволство установил, че магическите му отвари действат по-ефикасно от всякога, което пак било по ирония на съдбата. Той съвсем искрено желаел да накара Роланд да се чувства по-добре, затова отварите вършели работа. Но Флаг искал да го накара да се чувства по-добре, за да може да го убие и то като осигури всички да узнаят, че става дума за убийство. Наистина звучи странно, ако се замисли човек над тези неща.
В една ветровита нощ, по-малко от седмица след като кралската суха кашлица престанала, Флаг отключил бюрото си и извадил тиковата кутийка. Той промърморил: „Добре свършено“ на клефния морков, който изквичал безмозъчно в отговор, после вдигнал тежкото капаче и извадил отвътре по-малката кутийка. Използвал ключето на врата си, за да я отвори и извадил пакетчето с Драконов пясък. То било омагьосано и защитено от ужасната сила на Драконовия пясък. Или поне Флаг така смятал. Но той не поемал никакви рискове — измъкнал пакетчето с малки сребърни щипци и го положил до предварително оставения върху бюрото кралски бокал. По челото му избила пот на големи кръгли капки, тъй като работата действително била трудна и деликатна. Една малка грешчица и щял да плати с живота си.
Флаг излязъл в коридора, който водел към тъмниците и започнал да диша дълбоко. Той се свръхвентилирал. Когато диша бързо, човек изпълва цялото си тяло с кислород и може дълго да задържа дъха си. По време на критичната фаза на своите приготовления Флаг възнамерявал да не диша изобщо. Нямало да има грешки, нито големи, нито малки. Твърде добре се забавлявал, за да умре.
Той поел последна голяма глътка чист въздух от зарешетения прозорец до вратата на своето жилище и влязъл отново в покоите си. Отишъл при пликчето, извадил от пояса си кама и внимателно го разрязал. Върху бюрото имало плоско парче обсидиан, което магьосникът използвал като преспапие — в онези дни обсидианът бил най-твърдата известна скала. Пак с помощта на щипците, той хванал пакетчето, обърнал го наопаки и изсипал по-голямата част от зеления пясък. Оставил си съвсем мъничко — малко повече от десетина зрънца, но това резервно количество играело изключително важна роля в неговия план. При цялата си твърдост, обсидианът моментално започнал да пуши.
Вече били минали трийсет секунди.
Флаг вдигнал обсидиана внимателно, за да не би някое зрънце Драконов пясък да се допре до кожата му — ако това станело, то щяло да си пробива път навътре, докато стигне до сърцето му и го подпали. Магьосникът обърнал камъка над бокала и изсипал зрънцата.
Сега, бързо, преди пясъкът да е започнал да разяжда стъклото, Флаг сипал вътре малко от любимото вино на краля — от същия вид, който Питър вероятно в този момент поднасял на баща си. Пясъкът се разтворил мигновено. За секунда червеното вино зловещо заискрило в зелено, после пак придобило обичайния си цвят.
Петдесет секунди.
Флаг се върнал при бюрото. Той вдигнал плоското парче скала и хванал камата си за дръжката. Само няколко зрънца Драконов пясък били докоснали острието, докато прорязвало хартията, но те вече си проправяли път навътре и зли малки струйки пушек се издигали от дупчиците в андуанската стомана. Магьосникът понесъл и камъкът, и камата навън, към коридора.