В действителността Флаг не бил виждал да се прави никой от тези трикове. Той познавал някога един велик андуански магьосник, който си въобразявал, че е овладял номера с промяната на формата, но след шест месеца медитация и почти цяла седмица заклинания в поредица от водещи до агония пози на тялото, щом изрекъл последното страховито заклинание, успял само да направи носа си почти три метра дълъг и да се побърка. А и от носа му стърчали нокти, спомнил си с мрачна усмивчица Флаг. Велик магьосник или не, той си бил глупак.
По същия начин било невъзможно и да станеш невидим, поне доколкото му било известно на самия Флаг. И все пак, човек можел да стане… мъгляв.
Да, мъгляв — това действително била най-точната дума, макар че понякога му идвали наум и други: призрачен, прозрачен, незабележим. Невидимостта била непостижима, но ако първо се изяде един пицъл, а после се изрецитират няколко заклинания, било възможно да се стане мъгляв. Когато човек е мъгляв и някой слуга се приближава по коридора, трябва само да се дръпне встрани, да остане неподвижен и да пусне слугата да мине. В повечето случаи погледът на слугата се забива в собствените му крака или внезапно открива нещо интересно за гледане на тавана. Ако човек минава през някоя зала, разговорите секват и за миг хората добиват нещастен вид, сякаш всички едновременно са получили колики. Факлите и свещите по стените започват да пушат и понякога дори изгасват. Необходимо е човек действително да се крие, докато е мъгляв, само ако види някой, когото познава добре — защото независимо дали е мъгляв или не, такива хора почти винаги го забелязват. Мъглявостта е полезна, но тя не е невидимост.
През нощта, в която Флаг отнесъл на Роланд отровното вино, той първо се направил мъгляв. Не очаквал да срещне човек, когото познава. Било вече след девет, кралят бил стар и болнав, дните минавали бързо и хората в замъка си лягали рано. Когато Томас стане крал, помислил си Флаг, докато пъргаво носел виното през коридорите, всяка вечер ще прави увеселения. Той вече има вкуса на баща си към пиенето, макар да предпочита виното пред бирата и медовината. Лесно ще го свикна и на някои по-силни питиета… В края на краищата, нали съм му приятел? Да, когато Питър е на сигурно място в Иглата и Томас е крал, всяка вечер ще има големи увеселения… докато хората от малките улички и баронства се разгневят достатъчно, за да вдигнат кърваво въстание. Тогава ще има едно последно увеселение, най-голямото от всички… но не смятам, че Томас ще го хареса. Както и виното, което тази вечер нося на баща му, това увеселение ще бъде изключително горещо.
Флаг не очаквал да види човек, когото познава и излязъл прав. Край него минали само неколцина слуги и те почти отсъстващо се отдръпвали от мястото, където стоял той, като хора усетили студено течение.
Но някой видял Флаг. Видял го Томас, през очите на Деветака — драконът, убит преди много години от неговия баща. Томас могъл да го направи, защото самият Флаг го бил научил на този номер.
24.
Начинът, по който баща му реагирал, когато му подарил лодката, дълбоко наранил Томас и след този случай той развил склонност да се държи настрана от баща си. Но въпреки всичко Томас обичал Роланд и страшно му се искало да го направи щастлив по начина, по който го правел Питър. А още по-силно копнеел да накара баща си да го обича по начина, по който обичал Питър. Всъщност Томас щял да бъде щастлив, дори ако баща им го обичал наполовината.
Проблемът бил, че на Питър първи му хрумвали всички добри идеи. Понякога той се опитвал да ги сподели с Томас, но на него или идеите му звучали глупаво (докато не се окажело, че вършат работа), или се страхувал, че няма да успее да изпълни своята част от подготовката, както когато преди три години Питър направил на баща им комплект бендохски войници.
— Аз ще подаря на татко нещо по-хубаво от някаква си купчина глупави стари фигурки — високомерно отвърнал Томас, но всъщност си мислел, че щом не можел да направи на баща си една проста дървена платноходка, то никога не би успял да помогне в изработването на нещо толкова трудно като бендохска войска от двайсет души. Така че Питър издялкал фигурките сам за период от четири месеца — пехотинците, рицарите, стрелците с лък, мускетаря, генерала и монаха, а Роланд, естествено, се влюбил в тях, макар че били малко грубоватички. Той веднага махнал нефритения бендохски комплект, изваян преди четирийсет години от великият Елендър и сложил на негово място направения от Питър. Когато Томас видял това, той се дотътрил до стаята си и си легнал, макар че било средата на следобеда. Чувствал се сякаш някой е бръкнал в гърдите му, отрязал е парченце от сърцето му и го е накарал да го изяде. Сърцето му имало много горчив вкус и той мразел Питър повече от всякога, макар че частица от него все още обичала красивия му по-голям брат и винаги щяла да го обича.