— О, това е нищо! Погледни ей там! Пиратско съкровище, Томи!
Той показал на Томас камарата плячка от един сблъсък с андуанските пирати преди около дванайсет години. Делейнското съкровище било богато, малкото чиновници към съкровищницата били стари и специално тази камара още не била сортирана. Томас ахнал при вида на огромните мечове в обсипани със скъпоценни камъни ножници, камите с вградени в остриетата назъбени диаманти, за да проникват по-надълбоко, тежките боздугани, направени от родохрозит.
— Всичко това на кралството ли принадлежи? — попитал Томас със страхопочитание.
— Всичко това принадлежи на твоя баща — отвърнал Флаг, макар че всъщност Томас се бил изразил правилно. — Някой ден то цялото ще принадлежи на Питър.
— И на мен — добавил Томас с доверчивостта на десетгодишно дете.
— Не — поклатил глава Флаг и вложил точно колкото трябва оттенък на съжаление в гласа си, — само на Питър. Защото е по-голям и ще бъде крал.
— Той ще го раздели с мен — казал Томас, но в гласчето му съвсем леко трепнало съмнение. — Пийт винаги дели.
— Питър е добро момче и аз съм сигурен, че си прав. Той вероятно ще го раздели с теб. Но никой не може да накара един крал да дели богатството си. Никой не може да накара един крал да направи нещо, което не желае да направи. — Магьосникът погледнал към Томас, за да прецени какъв ефект е постигнала тази забележка, после пак се обърнал към дълбоката, сенчеста съкровищница. В дъното един от престарелите чиновници си мърморел под нос, докато броял дукати. — Такова огромно съкровище и само за един човек — забелязал Флаг. — Това действително е нещо, върху което може да се помисли, нали, Томи?
Томас не отговорил нищо, но Флаг останал изключително доволен. Той видял, че Томи действително мисли по въпроса, да, да, и магьосникът разбрал, че още едно от онези отровни ковчежета с премятане е полетяло надолу, към дълбините на кладенеца в съзнанието на Томас — фиу-пляс! И наистина било така. По-късно, когато Питър предложил на Томас да си поделят цената на вечерната бутилка вино, Томас не бил забравил огромната зала на съкровищницата — и помнел, че всички съкровища в нея ще принадлежат на брат му. Лесно ти е на тебе да говориш толкова безгрижно за купуване на вино! Защо не! Някой ден ще разполагаш с всичките пари на света!
После, около година преди да занесе отровното вино на краля, Флаг по някакъв импулс показал на Томас онова тайно коридорче… и може би в този единствен случай неговият обикновено безпогрешен инстинкт за неприятности го подвел. Отново оставям на вас да решите.
26.
— Томи, изглеждаш сякаш са ти потънали гемиите! — извикал Флаг. Този ден качулката на плаща му била дръпната назад и той изглеждал почти нормално.
Почти.
Томи наистина се чувствал, като че ли са му потънали гемиите. Идвал от един мъчително дълъг обяд, на който баща му с най-щедри суперлативи превъзнасял пред своите съветници бележките на Питър по геометрия и навигация. Роланд така и никога не успял да проумее което и да е от тях. Той знаел, че триъгълникът има три страни, а квадратът — четири; знаел, че човек може да намери пътя през гората, ако се е загубил, като следва Древната звезда на небето… и знанията му свършвали дотам. Дотам свършвали и знанията на Томас, затова той седял с чувството, че този обяд изобщо няма да има край. На всичкото отгоре месото било точно такова, каквото го харесвал баща му — кърваво и едва сготвено. От кървавото месо на Томас направо му прилошавало.
— Обядът не ми понесе добре, това е всичко — отвърнал той на Флаг.
— Аз пък знам точно какво може да те разведри — възкликнал магьосникът. — Ще ти покажа една от тайните на замъка, Томи, момчето ми.
Томас си играел с един бръмбар, който бил пуснал на бюрото си, обграден с учебници като поредица от бариери. Ако му се сторело, че пъплещият бръмбар е на път да се измъкне, момчето премествало някоя от книгите, за да го задържи.
— Доста съм уморен — казал Томас и не било лъжа. Винаги, когато слушал толкова разпалени похвали за Питър, го обземала умора.
— Ще ти хареса — обещал Флаг с тон, който бил преди всичко придумващ… но звучал и леко заплашително.
Томас му хвърлил неспокоен поглед.
— Там няма… прилепи, нали?
Флаг се разсмял жизнерадостно… но от този смях косъмчетата по ръцете на момчето настръхнали. Той тупнал Томас по гърба.
— Никакви прилепи! Нито студени капки във врата! Нито някакви течения! Топло, като в ръкавица! И ще можеш да надзърнеш при баща ти, Томи!