Томас знаел, че надзъртането е просто начин да се избегне думата шпиониране и, че шпионирането е лошо нещо… но все пак ходът бил хитър. Следващият път бръмбарът успял да се шмугне между два учебника и Томас не му попречил.
— Добре — съгласил се той, — но дано наистина да няма прилепи.
Флаг обгърнал с ръка раменете на момчето.
— Никакви прилепи, кълна ти се… но ще ти кажа още нещо, над което да помислиш, Томи. Ти не само ще видиш баща си, а ще го видиш през очите на неговия най-голям трофей.
Очите на самия Томас се разширили от любопитство. Флаг останал доволен. Рибата здраво била захапала въдицата.
— Какво искаш да кажеш?
— Ела и виж сам — било всичко, което трябвало да изрече.
Той повел Томас през лабиринт от коридори. Всеки би се загубил много скоро и вероятно и аз щях да се загубя не след дълго, но Томас познавал този път така добре, както вие познавате в тъмното пътя през собствената си спалня… или поне той си мислел така, докато Флаг го водел за ръка.
Те почти били стигнали до покоите на самия крал, когато Флаг бутнал една дървена врата, скрита в някаква ниша, която преди Томас никога не бил забелязвал. Разбира се всичко от край време си било там, но в замъците често има врати — цели крила дори, — които майсторски владеели изкуството да бъдат мъгляви.
Последвалото коридорче било съвсем тясно. Подминала ги една камериерка с пълни с чаршафи ръце, която била толкова ужасена от срещата си с кралския магьосник в това тясно, каменно гърло, че изглеждала сякаш с радост би потънала в самите пори на каменните блокове, за да избегне допира с него. Томас едва не се засмял, защото понякога и той самият се чувствал по доста подобен начин, когато Флаг бил наоколо. Те не срещнали абсолютно никой друг.
Отнякъде под тях долитал слаб кучешки лай и това в груби линии ориентирало Томас къде се намира. Единствените кучета в замъка били ловните хрътки на баща му и те вероятно лаели, защото им било време да ги хранят. Повечето от тях били вече почти толкова стари, колкото самия Роланд и тъй като той знаел как болезнено отеква студа в собствените му кости, наредил да се направи специално помещение за кучетата вътре в замъка. За да се стигне до него от главната всекидневна зала на баща му, трябвало да се тръгне надолу по стълбите, да се завие надясно и да се извървят около десет метра по един вътрешен коридор. Затова Томас знаел, че се намират на около десет метра вдясно от личните покои на баща му.
Флаг спрял толкова внезапно, че момчето едва не се блъснало в него. Магьосникът бързо се огледал, за да се увери, че са сами в прохода. Сами били.
— Четвъртият камък над онзи, нащърбения, в дъното — наредил Флаг. — Натисни го. Бързо!
О, значи тук наистина имало тайна, а Томас обожавал тайните. Пооживен, той преброил четири камъка над онзи, нащърбения и натиснал. Очаквал да се задейства някакво хитроумно приспособление — плъзващо се прозорче, може би, но бил съвсем неподготвен за онова, което се случило.
Със съвършена лекота камъкът хлътнал навътре до дълбочина около осем сантиметра. Чуло се изщракване. Изведнъж цяла секция от стената потънала и се отворила тъмна, вертикална пукнатина. Това изобщо не било стена! Там зеела огромна врата! Челюстта на Томас увиснала. Флаг плеснал момчето по дупето.
— Бързо, казах, глупаче такова! — извикал той с нисък глас, в който се долавяла припряност и тя не била добавена просто заради Томас, какъвто бил случаят с повечето демонстрирани от Флаг емоции. Той се огледал наляво и надясно, за да провери дали коридорът все още е празен. — Влизай! Сега!
Томас се обърнал към зейналата тъмна цепнатина и разтревожено се сетил за прилепите. Но един поглед към лицето на Флаг му показал, че моментът не е подходящ за дискусии по въпроса.
Той бутнал вратата да се отвори по-широко и пристъпил в мрака. Флаг веднага го последвал. Томас чул тихото изплющяване на мантията му, когато магьосникът се обърнал и тласнал стената пак до затворено положение. Тъмнината била пълна и абсолютна, въздухът — неподвижен и сух. Преди момчето да е успяло да си отвори устата и да каже нещо, синият пламък от върха на показалеца на Флаг блеснал отново и озарил всичко наоколо с ярка, синьобяла светлина.
Томас се свил без дори да се замисли и ръцете му политнали нагоре.
Флаг грубо се изсмял.
— Няма прилепи, Томи. Нали ти обещах?
Наистина нямало. Таванът бил съвсем нисък и Томас можел да види и сам. Никакви прилепи и топло като в ръкавица… точно както бил обещал магьосникът. На светлината от магическия му показалец, момчето можело да види и, че се намирали в таен проход, дълъг около осем метра. Стените, подът и таванът били покрити с дъски от желязно дърво. Далечният край не се виждал много добре, но изглеждал съвършено пуст.