Баща му бързо сновял напред-назад по дължината на помещението, а покритата му с кожи мантия се носела след него. Нощната му шапчица била паднала, остатъците му от коса висели на сплетени кичури най-вече около ушите Той не се олюлявал, както правел други вечери, когато се движел с нерешително протегната напред ръка, за да се пази от блъскане в мебелите. Клатушкал се като моряк, но не залитал. Когато по случайност се натъкнал на единия от столовете с високи облегалки, оставен до стената под зъбещата се глава на някакъв рис, Роланд го метнал настрани с рев, който накарал Томас да се свие. Косъмчетата по ръцете му настръхнали. Столът прелетял през стаята и се блъснал в отсрещната стена. Облегалката му от желязно дърво се разцепила по средата — в това горчиво пиянство старият крал си бил възвърнал силите от зрелите си години.
Той вдигнал червените си, искрящи очи към главата на риса.
— Ухапи ме! — изревал му Роланд. Суровата дрезгавина на гласа му накарала Томас да се свие отново. — Ухапи ме де, страх ли те е? Слез от тази стена, Кресльо. Скачай! Ето гърдите ми, виждаш ли ги? — и със замах си разтворил робата, за да покаже мършавите си гърди. оголил малкото си зъби към многото на Кресльо и вдигнал глава. — Ето го гърлото ми! Хайде, скачай. Ще се справя с теб с голи ръце. ЩЕ ИЗКОРМЯ ВОНЯЩИТЕ ТИ ЧЕРВА!
Роланд останал така за момент, с изложени гърди и вдигната глава като самият той приличал на животно на престарял елен, може би, който е заграден от глутница и вече не може да се надява на нищо друго, освен да умре красиво. После се извъртял и застанал пред една меча глава, като размахал юмрук и изревал няколко закани — толкова ужасни, че Томас, свит в тъмното, се уплашил да не би побеснелият дух на мечката да връхлети, да съживи препарираната глава и да разкъса баща му, още докато го гледал.
Но Роланд вече се бил отдалечил. Той сграбчил халбата си, пресушил я и се извъртял с капеща от устата му бира. Запратил сребърната халба през цялата стая и тя се ударила в каменния ръб на камината с такава сила, че в метала останала вдлъбнатина.
Сега баща му се запътил към него, като изхвърлил още един стол по пътя си и изритал настрани масата с босия си крак. Очите му се вдигнали нагоре… и срещнали тези на Томас. Да, те срещнали неговите собствени очи. Томас усетил как погледите им се сключват и го изпълнил сив, парализиращ ужас подобен на замръзнал дъх.
Баща му гордо пристъпил към него, с оголени пожълтели зъби, с увиснали над ушите остатъци от коса, с капеща от брадичката и от ъгълчетата на устата му бира.
— Ти — прошепнал Роланд с нисък, ужасен глас. — Защо си ме зяпнал? Какво се надяваш да видиш?
Томас не можел да помръдне. Разкрит съм, пелтечел умът му, разкрит съм, всички богове, които някога са били или ще бъдат да са ми на помощ, аз съм разкрит и със сигурност ще бъда изпратен в изгнание!
Баща му стоял там, с поглед фиксиран върху окачената драконова глава. В своята вина Томас бил сигурен, че баща му говори на него, но всъщност не било така — Роланд говорел единствено на Деветака, както бил говорил и на другите глави. И все пак, щом Томас можел да вижда през очите от тъмно стъкло, то значи и баща му виждал през тях, макар и в по-малка степен. Ако Томас не бил напълно парализиран от страх, той щял панически да избяга — а дори и да запазел достатъчно присъствие на духа, за да остане на мястото си, очите му щели да мръднат. И ако Роланд видел очите на дракона да се движат, какво щял да си помисли? Че драконът пак се съживява? Може би. Дори, в неговото състояние, смятам това за най-вероятно. Ако в този момент Томас само бил мигнал, по-късно Флаг нямало да се нуждае от никаква отрова. Кралят, стар и немощен, въпреки временната сила, дадена му от алкохола, почти със сигурност щял да умре от уплаха.
Роланд внезапно скочил напред.
— КАКВО СИ МЕ ЗЯПНАЛ? — изкрещял той в пиянството си на Деветака, последния делейнски дракон, но Томас разбира се не знаел това. — ЗАЩО МЕ ЗЯПАШ ТАКА? НАПРАВИХ ВСИЧКО, КОЕТО МИ БЕШЕ ПО СИЛИТЕ, ВИНАГИ СЪМ ГО ПРАВИЛ! МОЛИЛ ЛИ СЪМ ЗА ТОВА? МОЛИЛ ЛИ СЪМ? ОТГОВОРИ МИ, ПО ДЯВОЛИТЕ! НАПРАВИХ ВСИЧКО, КОЕТО МИ БЕШЕ ПО СИЛИТЕ И ПОГЛЕДНИ МЕ СЕГА! ПОГЛЕДНИ МЕ СЕГА!
Той си отворил робата широко, за да покаже голото си тяло със сива, покрита от пиенето с червени петна кожа.
— ПОГЛЕДНИ МЕ СЕГА! — извикал отново той и погледнал надолу към себе си, хлипайки.