А в този случай хората говорели повече за загубата на момчето, отколкото за печалбата му. Естествено, Томас също бил загубил баща си, можело да добавят след известна пауза — почти като засрамени от моментния пропуск. Но Томас бил намусено, мрачно, непохватно момче, което често се карало с баща си. От друга страна привързаността и уважението на Питър към Роланд били известни нашир и надлъж. И защо, биха попитали хората — ако чудовищната идея изобщо бъдела повдигната, което не ставало засега, — защо да убива Питър баща си заради короната, когато със сигурност щял да я наследи след година, три или пет?
Ако обаче се намерело доказателство за престъплението на някое тайно място, което знаел само Питър — място в самите лични покои на принца, — работите бързо щели да се обърнат. Под маската на привързаност и уважение хората ще започнат да виждат лице на убиец. Те ще изтъкват, че за младите една година може да изглежда като три, три като девет, пет като двайсет и пет. После ще си спомнят, че през последните няколко дни от живота си кралят изглеждал сякаш излиза от дълъг мрачен период… и като че ли отново ставал жизнен и енергичен. Може би, ще кажат те, Питър е повярвал, че баща му започва едно дълго и бликащо от здраве циганско лято, паникьосал се е и е извършил нещо колкото глупаво, толкова и чудовищно. Флаг знаел и друго; той знаел, че хората изпитват дълбоко и инстинктивно недоверие към всички крале и принцове, тъй като те са онези, които могат да разпоредят смъртта им с едно-единствено кимване и го за престъпление, незначително като изпускане на носна кърпа в тяхно присъствие. Великите крале ги обичат, по-дребните ги понасят; но бъдещите представляват плашеща неизвестна величина. Народът можел и да стигне дотам да обича Питър, ако му се дадяла тази възможност, но Флаг знаел, че и бързо ще го осъди, ако му се покажат достатъчно доказателства за вина.
Флаг смятал, че такива доказателства скоро ще изскочат.
Нищо повече от една мишка. Малка… но достатъчно голяма, за да разклати по свой начин едно кралство до основи.
34.
В Делейн имало само три етапа на развитие: детство, полузрялост и зрялост. Тези „полугодини“ продължавали от четиринайсет до осемнайсет.
Когато Питър навлязъл в полузрялостта, гълчащите бавачки били сменени от Брандън, неговият иконом, и Денис, синът на Брандън. Брандън щял да бъде иконом на Питър още дълги години, но вероятно не завинаги. Питър бил много млад, а Брандън наближавал петдесетте. Когато Брандън нямало вече да е способен да си върши работата, мястото му щял да заеме Денис. Семейството на Брандън прислужвало на техни величества почти от осемстотин години и с основание се гордеело с този факт. Всяка сутрин Денис ставал в пет часа, обличал се, изваждал костюма на баща си и му лъскал обувките. После сънено се запътвал към кухнята и си изяждал закуската. В шест без петнайсет излизал от дома си в западния край на крепостната кула и влизал в замъка, както си му бил реда, през По-малката западна врата.
Точно в шест часа стигал до покоите на Питър, вмъквал се тихо вътре и се заемал с ранните си домакински задължения — да стъкне огъня, да приготви пет, шест кифлички за закуска, да стопли вода за чай. После бързо обхождал трите стаи и ги подреждал. Обикновено задачата му била лесна, защото Питър не бил разхвърляно момче. Накрая се връщал в кабинета и сервирал закуската, тъй като кабинетът бил мястото, където Питър обичал да изяжда сервираните в неговите помещения яденета — обикновено на бюрото до източните прозорци, — с отворена пред себе си историческа книга.
Денис не обичал да става рано, но страшно много харесвал и работата си, и Питър, който винаги проявявал към него търпение, дори когато направел грешка. Единственият случай, в който повишил тон на Денис бил, когато Денис му сервирал лек обяд, а пропуснал да сложи на подноса салфетка.
— Ужасно съжалявам, ваше височество — извинил се при този случай Денис. — Просто не помислих…
— Е, следващият път гледай да помислиш! — натъртил Питър. Той не викнал, но малко останало да го направи. Денис никога повече не забравил да сложи салфетка върху подноса на Питър… а понякога, просто за по-сигурно, слагал по две.
Щом привършел с домакинските задължения, Денис се оттеглял на заден план и работата поемал баща му. Брандън бил съвършеният иконом, от главата до петите — със спретнато завързана широка вратовръзка, със стегнато опъната назад коса, завита на кокче в основата на врата му, сакото и панталонът му винаги без петънце, обувките му лъснати до огледален блясък (огледален блясък, за който отговарял Денис). Но вечер, със свалени обувки, закачена в гардероба ливрея, разхлабена вратовръзка и чаша бъндъл джин в ръка, той изглеждал на Денис много по-естествен.