Без да се замисля, Денис отворил панелчето докрай. Естествено, щом го направил, вътре нахлул свеж въздух. Нещата, които досега само тлеели, показали първите признаци на пламъци.
Това бил критичният момент — единственият пункт, където Флаг трябвало да се задоволи не с онова, което със сигурност щяло да се случи, а с най-добрите си предположения какво вероятно би се случило. Всичките му усилия от последните седемдесет и пет години сега висели на тънкия косъм какво ще направи или няма да направи през следващите пет секунди един син на иконом. Но Брандънови били икономи от незапомнени времена и Флаг решил, че ще му се наложи да зависи от тяхната дълга традиция на безукорно поведение.
Ако Денис бил замръзнал от ужас при вида на тези разцъфващи пламъци или, ако се бил обърнал да изтича за кана с вода, всичките внимателно нагласени доказателства на Флаг щели да изгорят в зеленикаво обагрени пламъци. Убийството на Роланд никога нямало да бъде приписано на Питър и той щял да бъде коронясан на обяд.
Но преценката на Флаг се оказала вярна. Вместо да замръзне или да се втурне за вода, Денис се пресегнал и угасил пламъците с голи ръце. Това му отнело по-малко от пет секунди и той почти не се опарил. Жалното цвърчене продължавало и първото, което видял, когато разпръснал пушека, било една легнала на страната си мишка. Тя била в смъртна агония. В процеса на работата си Денис бил убивал десетки подобни без ни най-малко чувство за жалост. А сега изпитал съжаление към тази бедна, малка нещастница. Било й се случило нещо ужасно, нещо, което не можел дори да започне да проумява и то продължавало да й се случва. От телцето й струяли фини ленти пушек. Когато го докоснал, си отдръпнал ръката с охване — сякаш се бил допрял до повърхността на малка печица, като онази в кукленската къщичка на Саша.
От една гравирана дървена кутийка с леко открехнато капаче мързеливо се издигал още пушек. Денис лекичко повдигнал капачето. Видял вътре щипците и пакетчето. По пакетчето имало няколко кафеникави петна, които лениво тлеели, но не те били избухнали в пламъци… нито пък се разгорели сега. Пламъците били дошли от писмата на Питър, които естествено изобщо не били омагьосани. А те се били подпалили от ужасяващо горещото телце на мишката. Сега имало само едно бавно тлеещо пакетче и нещо предупредило Денис да не го докосва.
Той бил изплашен. Тук ставали неща, които не разбирал, неща, които не бил сигурен, че иска да разбере. Единственото, което знаел със сигурност било, че изпитва ужасна нужда да поговори с баща си. Баща му щял да знае какво да прави.
Денис взел поставените до печката кофа за сгурия и малък ръжен и се върнал при тайното панелче. С помощта на ръжена вдигнал пушещото телце на мишката и го пуснал в кофата. Той намокрил за по-сигурно овъглените останки на писмата, затворил панелчето, върнал книгите на местата им и напуснал покоите на Питър. Кофата за сгурия взел със себе си и сега не се чувствал като верен питъров слуга, а като крадец — и плячката му била една бедна мишка, която умряла, преди да е стигнал дори до Западната врата на замъка.
А преди да е стигнал дори до своя дом в другия край на крепостта, в съзнанието му се промъкнало едно ужасно съмнение — той бил първият човек в Делейн, който изпитал това съмнение, но нямало да бъде последният. Момчето се опитало да прогони от главата си тази мисъл, но тя продължавала да се връща. Какъв вид отрова чудел се Денис, все пак е убил крал Роланд? Какъв точно вид отрова?
По времето, когато се върнал в дома на Брандънови, вече бил в действително лошо състояние и изобщо не отговорил на въпросите на майка си. Нито пък се съгласил да й покаже какво имало в кофата за сгурия. Казал й само, че трябва да се види с баща си в мига, в който се прибере — ставало дума за нещо ужасно важно. После си отишъл в стаята и се зачудил какъв точно вид отрова била използвана. Той знаел за нея само едно, но то било достатъчно. Отровата била нещо горещо.
35.
Брандън пристигнал малко преди десет часа, с опънати нерви, изтощен и съвсем не в настроение за глупости. Той бил мръсен и потен, челото му било одраскано, а от косата му на дълги нишки висели паяжини. От убиеца нямало и следа. Единствената му новина била, че на Площада на Иглата приготовленията за коронацията на Питър вървели с пълна скорост под ръководството на Андерс Пейна, Върховният съдия на Делейн.
Госпожа Брандън казала на мъжа си за връщането на Денис. Брандън смръщил вежди. Той отишъл до стаята на сина си и почукал на вратата не с пръсти, а със свит юмрук.
— Я излез, момче, и ни кажи защо се прибираш с кофата за сгурия от кабинета на господаря си?