— Няма — отказал Денис. — Ти влез тук, татко… не искам мама да види какво съм донесъл и не искам да чуе какво ще си кажем един на друг.
Брандън влетял вътре. Майката на Денис угрижено зачакала край печката, убедена, че става дума за някаква полуистерична глупост, която момчето е съчинило, някаква недообмислена маймунщина и, че много скоро ще чуе плача на Денис, щом нейният уморен и объркан съпруг — който от днес трябвало да започне да служи на крал, а не на принц, — изкара страховете и яда си върху гърба на момчето. Тя почти не обвинявала Денис, тази сутрин всички в крепостта се държали истерично, търчали насам-натам като току-що пуснати от лудницата, повтаряли стотици различни фалшиви слухове, след което ги отричали и пускали стотици нови.
Но иззад вратата на Денис не прозвучали повишени гласове и повече от час не се показал никой. Когато най-после излезли, един-единствен поглед върху бялото лице на съпруга й накарало бедната жена да се почувства като пред припадък. Денис припкал по петите на баща си, подобен на изплашено пале.
Сега Брандън носел кофата за сгурия.
— Къде отивате? — боязливо попитала тя.
Брандън не отвърнал нищо. А Денис имал вид, като че ли не можел да каже нищо. Той само извъртял към нея очи и последвал баща си навън. Цели двайсет и четири часа тя не видяла никого от тях и решила, че и двамата са мъртви — или дори по-лошо, че ги изтезават в Тъмниците на Инквизицията под замъка.
Нейните черни мисли не били чак толкова необосновани, защото тези двайсет и четири часа в Делейн били наистина ужасни. Те може би нямало да изглеждат чак толкова ужасни в някоя страна, където въстанията, катаклизмите, тревогите и среднощните екзекуции са почти начин на живот… наистина има такива места, макар че ми се иска да не трябваше да го казвам. Но Делейн от години — и дори от векове — било подредено и порядъчно място, затова май хората се били разглезили. Този черен ден започнал с това, че Питър не бил коронясан на обяд и завършил със зашеметяващата новина, че ще бъде съден в Залата на Иглата за убийството на своя баща. Предполагам, че ако Делейн имал фондова борса, този ден щял да бъде катастрофален за нея.
Строежът на платформата, където щяла да се състои коронацията, започнал още с първите лъчи на слънцето. Андерс Пейна знаел, че платформата ще представлява само набързо стъкмена постройка от плоски дъски, но знаел и, че достатъчно количество цветя и драперии ще скрият грубите места. Не разполагали с никакво предизвестие за смъртта на краля, защото убийството не е нещо, което може да се предвиди. Ако можеше, нямаше да има убийства и светът почти със сигурност щеше да е по-щастливо място. Но пък пищността и церемониите не били най-важното — най-важното било да се накара народа да усети приемствеността на трона. Ако гражданите добиели чувството, че всичко продължава да е наред, въпреки ужасът, който се бил случил, Пейна не се интересувал на колко цветарки ще им се забие по някоя треска.
Но в единайсет часа строежът бил рязко прекъснат. Вътрешните бранители отпратили цветарките — много от тях потънали в сълзи.
В седем тази сутрин повечето Вътрешни бранители се били нагласили с великолепните си червени парадни униформи и високите си сиви шапки Вълча-челюст. Така докарани трябвало да формират церемониалната двойна линия — шпалир, през който да мине Питър на път към коронацията. После, в единайсет, те получили нови заповеди; странни, обезпокоителни заповеди. Парадните униформи били свалени с шеметна скорост и на тяхно място били облечени мрачните, сивокафяви бойни униформи. Красивите, но тежки парадни саби били сменени със смъртоносните къси мечове, които представлявали всекидневното им въоръжение. Впечатляващите, но непрактични шапки Вълча-челюст били захвърлени и сменени с прибраните кожени шлемове, които влизали в нормалното им бойно облекло.
Бойно облекло — самият термин звучал опечаляващо. Има ли такова нещо като нормално бойно облекло? Аз мисля, че не. И все пак навсякъде сновели войници в бойно облекло, с неприветливи и страшни лица.
Принц Питър се е самоубил! Този слух прелетявал най-често над крепостта.
Принц Питър е убит! Този прелитал с втора по ред честота.
Роланд не е мъртъв: диагнозата е била погрешна, лекарят е обезглавен, но старият крал е луд и никой не знае какво да прави. Този бил третият.
Имало и много други, някои дори още по-глупави.
Когато над обърканата, изпълнена със скръб крепост паднал мрак, никой не спял. По Площада на Иглата били запалени всички факли, замъкът сияел от светлини, във всяка къща от крепостта и по хълмовете наоколо греели свещи и фенери, а изплашените хора се събирали да обсъждат събитията от деня. Всички били съгласни, че става нещо ужасно.