Усмивката на Безън се разширила. Той си въобразил, че долавя страх в гласа на Питър. Но грешал. Грешката му скоро щяла да се обърне срещу него по начин, на който не бил свикнал.
— За такива традиции се плаща дори от кралските особи, мой малки принце — Безън потрил палеца и показалеца на лявата си ръка. Десният му юмрук останал здраво стиснат около парчето метал.
— Ако искаш да кажеш, че желаеш по някоя сумичка в брой от време на време, това може да се уреди — съгласил се Питър като продължавал заднешком да се върти в кръг. — Но само, ако веднага престанеш с глупавото си държание.
— Страх те е, а?
— Ако някой тук трябва да се страхува, смятам, че това си ти — заявил Питър. — Очевидно възнамеряваш да нападнеш брата на краля на Делейн.
Този изстрел попаднал в целта и Безън за миг се поколебал. Очите му станали несигурни. После той погледнал към отвореното прозорче на вратата, видял физиономиите на низшите надзиратели и собственото му лице отново помрачняло. Ако се оттеглел сега, щял да си има проблеми с тях — не нещо, с което не можел да се справи, разбира се, но все пак повече неприятности, отколкото си струвало заради това невръстно порче.
Безън внезапно скочил напред и изстрелял утежнения си юмрук. Той се хилел. Писъците на принца, когато паднел на каменния под, притиснал в ръце смачкания си и разкървавен нос, щели да бъдат, мислел си Безън, пискливи и бебешки.
Питър с лекота отстъпил, краката му се движели така грациозно, сякаш танцувал. Той сграбчил юмрука на Безън и ни най-малко не останал изненадан от тежестта му — вече бил забелязал проблясването на метала между свитите пръсти. Питър дръпнал с такава сила, в каквато Безън не би повярвал само преди пет минути. Той се превъртял във въздуха и се ударил в извитата вътрешна стена на питъровата „всекидневна“ с устрем, който разтракал малкото останали по ченето му зъби. В главата му избухнали звезди. Металният цилиндър излетял от юмрука му и се търкулнал на пода. И преди Безън да е успял дори да започне да се възстановява, Питър скочил след цилиндърчето и го грабнал. Момчето се движело с красивата, естествена грация на котка.
Не е възможно това да се случва наистина, помислил си Безън, обзет от слисване и глупаво учудване. Абсолютно не е възможно.
Той никога не се бил страхувал да влиза в двустайния затвор на върха на Иглата, защото досега там не бил попадал затворник — нито с благородна, нито с кралска кръв, — който да можел да го победи. О, тука горе се били водили няколко известни боя и той на всичките им бе показвал кой командва. Те можело и да са властвали над паплачта там долу, но тука горе командвал той и трябвало да уважават мръснишката му, непоклатима власт. А сега, това още не възмъжало момче…
С рев на ярост Безън се отблъснал от стената, тръснал глава, за да я проясни и се втурнал към Питър, който стискал металния цилиндър в собствената си дясна ръка. Низшите надзиратели зяпали с глупава изненада това неочаквано развитие на събитията. И през ум не им минавало да се намесят; и те като Безън не можели да повярват, че всичко се случва в действителност.
Безън се затичал към Питър с разперени ръце. Сега, когато Питър му бил отнел тежестта на юмрука, той вече не изпитвал ннкакъв интерес към вида борба с произволно махане и удряне във всички посоки, която смятал за „боксиране“. Намеренията му били да се доближи до момчето, да се вкопчи в него, да го събори на пода, да седне отгоре му и да го души, докато загуби съзнание.
Но пространството, където се намирал Питър, се оказало свободно с магьосническа внезапност, щом момчето отстъпило встрани и се свило за кроше. Когато тантурестият, подобен на трол главен надзирател минал край него и направил опит да се извърне, принцът го ударил три пъти с десния си юмрук, затворен около металния цилиндър. Не може да се каже, че е честно, помислил си Питър, но пък не съм аз този, който набърка това парче метал в цялата история, нали? Ударите изобщо не изглеждали силни. Ако Безън наблюдавал боя отстрани и видел нанасянето на тези три бързи, последователни удара, щял да се изсмее и да ги нарече „удари на мамино синче“. Представата на Безън за истински мъжки удар включвала най-вече широк замах, който кара въздуха да свисти.
Само че тези удари съвсем не били на мамино синче, независимо какво си мислели подобните на Безън. Всеки тръгвал още от рамото, точно както показвал инструкторът по бокс на Питър в часовете им два пъти седмично през последните шест години. Ударите били икономични и не карали въздуха да свисти, но Безън се почувствал сякаш бил ритнат три пъти в бърза последователност от много малко пони с много големи копита. Лявата страна на лицето му била пронизана от силна болка, когато там се счупила челюстта. Безън чул звук като от счупване на клонче вътре в главата му. Той отново бил запратен в стената. Ударил се в нея като парцалена кукла и отскочил назад с омекнали колене. После се втренчил в принца с очевидно неверие.