Низшите надзиратели, които зяпали през отвора във вратата, били онемели от изненада. Безън, набит от едно момче? Това било така невероятно, както ако рукнел дъжд от ясно, синьо небе. Единият от тях погледнал към ключа в ръката си, помислил за момент дали да не влезе, после размислил. Човек можело и да си изпати там. Той плъзнал ключа в джоба си, където по-късно щял да твърди, че го е забравил.
— Готов ли си сега да разговаряме разумно? — Питър дори не се бил задъхал. — Това е глупаво. Аз искам от теб само две дребни услуги, услуги, за които можеш да разчиташ, че ще бъдеш добре и щедро отплатен. Ти…
Безън отново се хвърлил с рев върху принца. Този път Питър не очаквал нападението и все пак успял да се дръпне назад, както матадорът се дръпва пред втурнал се неочаквано бик — той може да бъде изненадан и дори промушен, но рядко загубва грацията си. Питър също не изгубил своята, въпреки че пострадал. Ноктите на Безън били дълги, нащърбени и мръсни — приличали повече на нокти на животно, отколкото на човек — и той обичал да се хвали пред низшите надзиратели (в тъмните зимни нощи, когато сякаш имало нужда от страховити приказки) с историята как разпорил врата на един затворник от ухо до ухо с нокътя на палеца си.
Сега единият от тези нокти изтеглил кървава черта по лявата буза на Питър, когато Безън профучал край него. Разрезът минал на зиг-заг от слепоочието до челюстта, като пропуснал лявото око на Питър с не повече от сантиметър. Раната зейнала широко и принцът цял живот щял да носи на лицето си белега от този контакт с Безън. Питър се ядосал. Всичко, което му се било случило през последните десет дни, сякаш се събрало накуп в главата му и за момент се почувствал почти — не съвсем, а почти достатъчно ядосан, за да убие това животно главния надзирател, вместо само да му даде урок, който той никога, ама никога да не забрави.
Щом Безън се обърнал, бил обсипан с леви бързи и десни прави. По принцип десните удари би трябвало да нанасят леки щети, но шестстотинте грама метал в юмрука на Питър ги превърнали в торпеда. Кокалчетата му раздробили челюстта на Безън. Надзирателят изревал от болка и отново се опитал да се вкопчи в Питър. Което било грешка. Чуло се изхрущяване, носът му се счупил и по устата и брадичката му рукнала кръв. Тя покапала по мръсното му яке. После рязко го пронизала нова болка, когато този тежък десен юмрук смачкал устните му. Безън изплюл на пода един зъб и се опитал да отстъпи в кръг. Вече не помнел, че низшите надзиратели гледат и се страхуват да се намесят. Гневът от държанието на младия принц също бил забравен и Безън вече нямал желание да му дава урок.
За първи път, откакто заемал поста главен надзирател, той изпитвал единствено сляпото желание да оцелее. За първи път, откакто заемал поста главен надзирател, Безън изпитвал страх.
Това не се дължало на факта, че сега Питър го удрял с настървение, което плашело. На Безън и преди му се било случвало да го пребиват от бой, макар и не собствените му затворници. Не, той останал ужасен от израза в очите на Питър. Това е изражение на крал. Бог да ми е на помощ, насреща ми стои крал — яростта му струи почти с горещината на слънцето!
Питър притиснал Безън към стената, премерил разстоянието до брадичката му и се приготвил за удар с утежнения си десен юмрук.
— Имаш ли нужда още да те убеждавам, ряпо? — попитал мрачно принцът.
— Не, нямам — отговорил зашеметено Безън, през бързо подуващи се устни. — Нямам, кралю мой, моля за милост, моля за милост.
— Какво? — попитал Питър, поразен. — Как ме нарече?
Но Безън бавно се свличал по заоблената каменна стена. Когато нарекъл Питър кралю мой, безсъзнанието вече се спускало над него. Той нямало да си спомня, че го е казал, но Питър никога нямало да забрави.
54.
Безън останал в безсъзнание повече от два часа. Ако не били шумните му, хъркащи вдишвания, Питър щял да се уплаши, че може наистина да е убил главния надзирател. Той бил една огромна, зла и непочтена свиня… но въпреки всичко Питър нямал желание да го убива. Низшите надзиратели се редували да зяпат през малкото прозорче в дъбовата врата, с разширени и кръгли очи — очите на малки момчета, които гледат тигъра-човекоядец от Андуан в кралската менажерия. Никой от тях не направил и най-плах опит да спаси началника си и лицата им говорели на Питър, че те очакват от него всеки момент да скочи върху изпадналия в безсъзнание Безън и да му разкъса гърлото. При това, със зъби.