Пейна бил нещо много по-земно. Видът същество, което Безън можел да разбере… и да се страхува от него. Пейна, с тясното му лице и ледено сините очи, Пейна, със съдийските му роби с високи яки, Пейна, с решенията му кой да живее и кой да отиде под секирата на палача.
Можело ли наистина това момче да командва Пейна оттук, от своята клетка на върха на Иглата? Или само опитвало отчаян блъф?
Как може да е блъф, щом ще му пише бележка, която лично аз ще отнеса?
— Ако бях крал, Пейна щеше да ми служи по всички начини, за които се разпоредях — казал Питър. — Сега не съм крал, а само затворник. И все пак неотдавна му направих услуга, за която смятам, че ми е много благодарен.
— Разбирам — отговорил Безън, колкото можел по-неангажирано.
Питър въздъхнал. Изведнъж се почувствал страшно уморен и се зачудил що за глупава мечта е запреследвал. Наистина ли вярвал, че предприема първите няколко крачки по пътя към свободата като пребива този глупав надзирател, а после го покорява на волята си? Имал ли някакви действителни гаранции, че Пейна ще направи дори най-дребното нещо за него? Може би представата, че му дължи услуга, била само в главата на Питър.
Но бил длъжен да опита. Нали в дългите си, самотни нощи на размисъл, докато скърбял и за баща си, и за себе си, решил, че единственият му истински грях ще бъде, ако не опита?
— Пейна не ми е приятел — продължил Питър. — Няма дори да се опитвам да те убеждавам, че е. Бях признат за виновен в убийството на баща си, краля, и не бих си и помислил, че ми е останал макар и един приятел в цял Делейн, от север до юг. Съгласен ли си с мен, господин главен надзирател Безън?
— Да — казал студено Безън. — Съгласен съм.
— Независимо от това вярвам, че Пейна ще има грижа да ти осигури малко пари, както си свикнал да получаваш от своите затворници.
Безън кимнал. Когато в Иглата затворели някой благородник за какъвто и да е срок от време, Безън обикновено се постаравал затворникът да получава по-доброкачествена храна от тлъстото месо и разводнената бира, чиста покривка веднъж в седмицата, а от време на време и по някое посещение на съпруга или изгора. Той не правел това даром, разбира се. Затворените благородници почти винаги идвали от богати семейства и винаги се намирал по някой в тези семейства, който пожелавал да плаща на Безън за неговите услуги, независимо какво е било престъплението.
Настоящото престъпление било от изключително ужасно естество, но ето ти го тук това момче, което твърдяло, че не някой друг, а точно Андерс Пейна щял да пожелае да му осигури подкупа.
— И още нещо — изрекъл меко Питър. — Аз вярвам, че Пейна ще направи това, защото е човек на честта. И ако стане така, че нещо се случи с мен — например ти и неколцина от низшите надзиратели нахлуете тук тази нощ и ме пребиете, за да си отмъстиш за боя, който изяде — смятам, че Пейна може да прояви интерес към случая.
Питър направил пауза.
— Личен интерес към случая.
Той се вгледал внимателно в Безън.
— Ясно ли се изразих?
— Да — казал Безън и добавил: — Господарю.
— Ще ме снабдиш ли с перо, мастилница, попивателна и хартия?
— Да.
— Ела тук.
С известно колебание, Безън се приближил.
Вонята на главния надзирател била ужасна, но Питър не се отдръпнал — вонята на престъплението, в което бил обвинен, почти го била приучила да понася миризмата на пот и мърсотия. Той погледнал към Безън с наченки на усмивка.
~ Прошепни в ухото ми — подканил го Питър.
Безън премигнал неспокойно.
— Какво да ти прошепна, господарю?
— Една цифра — отвърнал Питър.
След миг, Безън го направил.
55.
Един от низшите надзиратели донесъл на Питър пособията за писане, за които бил помолил. Той хвърлил на Питър бдителния поглед на често ритана улична котка и се шмугнал навън, преди да е успял да получи част от гнева, който се бил излял върху главата на Безън.
Питър седял край разнебитената масичка до прозореца, а дъхът му замръзвал от лютия студ. Той слушал неуморния вой на вятъра около върха на Иглата и гледал надолу към светлините на града.
Драги Върховен съдия Пейна, написал върху листа и спрял.
Дали като видиш от кого е бележката, ще я смачкаш в ръка и ще я хвърлиш в огъня непрочетена? Или ще я прочетеш и ще се изсмееш презрително на глупака, който първо убива баща си, а после дръзва да очаква помощ от Върховния съдия-изпълнител на Делейн? Или, може би, дори ще прозреш плана ми и ще разбереш какво се опитвам да направя?