Съзнавам лошата светлина, в която ще бъдеш поставен, ако се разчуе, че макар и мъничко си ми помогнал. Предлагам ти да използваш за посредник моя приятел Бен, ако решиш да изпълниш молбата ми. Не съм говорил с Бен откакто съм арестуван, но мисля и се надявам, че ми е останал верен. Бих предпочел да помоля него, вместо теб. само че семейство Стаад не е от богатите и Бен няма свои пари. Срамувам се да искам пари от когото и да било, по нямам друг избор. Ако решиш, че не можеш да изпълниш молбата ми, ще те разбера.
Не съм убил баща си.
59.
Пейна доста време останал загледан в това удивително писмо. Очите му продължавали да се връщат към първия и към последния ред.
Реших да живея.
Не съм убил баща си.
Това, че момчето продължавало да протестира, не го учудило — той познавал престъпници, които с години изтъквали своята невинност в престъпления, за които очевидно били виновни. Но тази толкова суха защита не звучала като направена от виновен човек. Тонът бил толкова… заповеден.
Да, ето какво най-много го смущавало в писмото — този заповеден тон. Истинският крал, долавял Пейна, не се променя нито с изгнание, нито със затвор, нито дори с мъчения. Истинският крал не губи време да се оправдава и да обяснява. Той просто излага волята си.
Реших да живея.
Пейна въздъхнал. След дълго време, той придърпал към себе си мастилницата, извадил от чекмеджето си лист фин пергамент и започнал да пише. Бележката му била по-кратка дори от тази на Питър. Отнело му по-малко от пет минути, за да я напише, попие, поръси с пясък, сгъне и запечата. Щом свършил, позвънил на Арлън. Арлън, почти съвзел се на вид, дошъл веднага.
— Безън тук ли е още? — попитал Пейна.
— Така мисля, сър — отговорил Арлън. Всъщност той знаел, не е още там, защото го бил гледал през ключалката как неспокойно се разхожда напред-назад от единия до другия край на кухнята, със стисната като пръчка кълка от студено пиле в едната ръка. Когато месото по кълката било изцяло изядено, Безън схрускал кокала — разнесли се ужасни звуци на трошаща се кост — и доволно изсмукал съдържанието му.
Арлън все още не бил напълно убеден, че той не е джудже… или може би дори трол.
— Дай му това — поръчал Пейна и подал на Арлън бележката, — както и това за труда му — в другата ръка на Арлън дръннали два гилдера. — Кажи му, че може да има отговор. Ако е така, трябва да го донесе през нощта, както направи сега.
— Да, милорд.
— Недей да се бавиш и да бъбриш с него — рекъл Пейна. По този начин той се приближил почти до границата на способността си да се шегува.
— Няма, милорд — отвърнал кисело Арлън и излязъл. Той все още мислел за хрущящите звуци, конто издавали кокалите на пилето, когато Безън ги чупел.
60.
— Ето — кисело изрекъл Безън, когато на следващия ден влязъл в килията на момчето и му тикнал плика в ръцете.
Той наистина бил кисел. Двата гилдера, дадени му от Арлън, се оказали неочаквано щастие и Безън прекарал по-голямата част от нощта в изпиването им. С два гилдера можело да се купи много медовина и днес чувствал главата си огромна и пулсираща от болка.
— Превръщам се в някакво проклето момче за поръчки.
— Благодаря — казал Питър с плика в ръка.
— Е? Няма ли да го отвориш?
— Ще го отворя. Като излезеш.
Безън оголил зъби и стиснал юмруци. Питър просто стоял срещу него и го гледал. След малко надзирателят отпуснал ръце.
— Проклето момче за поръчки, това съм аз! — повторил той и излязъл като затръшнал тежката врата зад гърба си. Прозвучало превъртането на ключа в железните ключалки, последвано от плъзването на резетата — три на брой, всяко с дебелината на питъровата китка.
Когато шумовете престанали, Питър отворил бележката. Тя съдържала само три изречения.
Запознат съм с дългогодишните традиции, за които говориш. Споменатата сума може да се уреди. И аз ще го направя, но не преди да съм научил какви услуги очакваш да купиш от нашия общ приятел.
Питър се усмихнал. Върховният съдия Пейна не бил лукав човек — лукавостта изобщо не влизала в природата му, както била присъща на Флаг — но той бил изключително внимателен. Тази бележка го доказвала. Питър очаквал условието на Пейна. Той щял да се разтревожи, ако Пейна не го бил поставил. За връзка щял да служи Бен и на практика Пейна съвсем скоро нямало да участва в подкупването, но въпреки това той се придвижвал внимателно, както човек пристъпва по нестабилни камъни, които всеки момент могат да се изплъзнат изпод краката му.