Сега те пак били само стаадовци без късмет. Ако това било всичко и просто някои неща се връщали до предишното си положение, той можел и да го понесе, без да удря сина си на масата за вечеря… постъпка, от която вече се срамувал. Но нещата не се връщали до предишното си положение. А започвали да се влошават.
Той се успокоил, когато банкерите започнали да се държат като агънца, а не като вълци. Взел назаем огромни суми и с част от тях откупил някои вече продадени земи, а с друга част инсталирал разни подобрения — например нова вятърна мелница. Сега бил сигурен, че банкерите ще свалят агнешките си кожи и вместо да губи фермата парче по парче, може да я загуби цялата наведнъж.
И това не било всичко. Някакъв инстинкт му подсказал да не разрешава на цялото семейство да идва на коронацията на Томас и Анди се вслушал в този вътрешен глас. Тази вечер се радвал, че го бил направил.
Това се случило след коронацията и той предполагал, че трябва да го е очаквал. Анди се отбил в някаква медовинарница да изпие една чаша преди тръгване към къщи. Чувствал се много потиснат от цялата тъжна история с убийството на краля и затварянето на Питър и изпитвал нужда да си пийне. Там го разпознали като баща на Бен.
— Синът ти помогна ли на приятелчето си да свършат тая работа, Стаад? — извикал един от пияните и последвал гаден смях.
— Дали е държал стареца, докато принцът е изливал горящата течност в гърлото му? — провикнал се друг на свой ред.
Андрю оставил полупразната си халба. Това място не било подходящо за него. Трябвало да си тръгне. Веднага.
Но преди да е успял да се измъкне, трети пиян — един гигант, който миришел като купчина развалени зелки — го дръпнал назад.
— Ами ти какво знаеш? — попитал този гигант с нисък, тътнещ глас.
— Нищо — отвърнал Андрю. — Нищо не знам за цялата история, както и моят син. Пуснете ме да мина.
— Ще минеш, когато — и ако — ние решим да те пуснем — рекъл гигантът и го бутнал назад в чакащите ръце на останалите пияни мъже.
Тогава започнало бъхтенето. Анди Стаад бил тласкан от един към друг, понякога плясван, друг път ръгван с лакът, трети път — препъван. Никой не дръзнал да стигне дотам да го удари с юмрук, но били много близо; той видял в очите им колко силно им се искало. Ако часът бил по-късен и те били по-пияни, можело да се окаже действително в много сериозна опасност.
Андрю не бил висок, но имал широки рамене и здрави мускули. Той преценил, че може да свали в праха кои да е двама от тези грубияни в честна борба — с изключение на гиганта, а си помислил, че е възможно да накара дори него да се поизпоти. Един, двама, може би дори трима… но те били общо девет или десет. Ако бил на възрастта на Бен, изпълнен с гордост и гореща кръв, вероятно въпреки това щял да се хвърли насреща им. Но той бил на четирийсет и пет и не му допадала мисълта да допълзи вкъщи при семейството си пребит и на косъм от смъртта. Него щяло да го боли, а те да се изплашат, като и двете неща щели да са съвсем напразни — просто стаадовският късмет се връщал у дома да си отмъсти и нямало какво да се прави, освен да се търпи. Съдържателят стоял и наблюдавал сцената без да помръдне или да направи опит да ги спре.
Най-накрая му позволили да се измъкне.
Сега той се страхувал за жена си… за дъщеря си… и най-вече за сина си Бен, който щял да бъде главната мишена за такива юнаци. Ако там беше Бен вместо мен, помислил си той, те като нищо щяха да използват юмруците си. Щяха да използват юмруците си и да го бият, докато загуби съзнание… или нещо по-лошо.
Затова, понеже обичал сина си и се страхувал за него, той го ударил и заплашил, че ще го изгони от къщи, ако Бен някога пак спомене името на принца.
Хората се държат странно понякога.
63.
Онова, което Бен Стаад още не бил разбрал косвено за новото си странно положение, открил на другия ден и то съвсем конкретно.
Бен откарал на пазара шест крави и ги продал на добра цена (на скотовъдец, който не го познавал, иначе цената нямало да е толкова добра). Той се запътил към вратите на града, когато група шляещи се мъже се нахвърлили върху него, като го наричали убиец, съучастник и други, дори още по-неприятни неща.
Бен яростно се съпротивлявал. Накрая те здравата го набили — били седмина, — но си платили за удоволствието с разкървавени носове, насинени очи и счупени зъби. Бен се надигнал и се запътил към къщи, където пристигнал след мръкване. Всичко го боляло, но той бил — като се вземе всичко предвид — доста доволен от себе си.
Баща му го погледнал само веднъж и разбрал точно какво се било случило.