Само един войник, мислел Андрю, това е нещо, Може би го викат просто за разпит. Дано викат сина ми единствено за разпит!
Стаадови стояли мълчаливо, с навят около глезените им сняг, докато шейната се отдалечавала от къщата, с полюшващи се пламъчета на фенерите и прозвънващи камбанки.
Когато се скрили от погледа, Сюзан избухнала в сълзи.
— Никога вече няма да го видим — изхлипала тя. — Никога, никога! Те ни го взеха! Проклет да е Питър! Проклет да е за всичко, което причини на сина ми! Проклет да е! Проклет да е!
— Шшт, майко — обадил се Андрю и здраво я притиснал. — Шшт, тихо. Ще го видим още преди да е настъпило утрото. Или най-късно до обяд.
Но тя доловила потрепването в гласа му и още по-силно се разплакала. Толкова силно се разплакала, че събудила малката Емалин (или пък я събудило течението от отворената врата) и минало много дълго време, докато Емалин се върне обратно към съня. Най-накрая Сюзан легнала на голямото легло при нея и двете заспали заедно.
Анди Стаад не мигнал през цялата нощ.
Той седял край огъня и правел опити да не губи надежда, но дълбоко в сърцето си вярвал, че никога повече няма да види сина си.
65.
Един час по-късно Бен Стаад стоял в кабинета на Андерс Пейна. Той изпитвал любопитство и страхопочитание, но не и страх. Внимателно изслушал всичко, което казал Пейна. Накрая приглушено издрънчали пари, докато минавали от ръка в ръка.
— Разбра ли всичко, момко? — попитал Пейна със сухия си, съдийски глас.
— Да, милорд.
— Бих искал да съм сигурен. Не те изпращам да свършиш някоя детска работа. Разкажи ми отново какво трябва да направиш.
— Трябва да отида в замъка и да говоря с Денис, сина на Брандън.
— А ако Брандън ти попречи? — попитал остро Пейна.
— Ще му кажа да говори с вас.
— Добре — отпуснал се пак на стола си Пейна.
— Не бива да поръчвам: „Не казвай на никого за тази уговорка.“
— Да — потвърдил Пейна. — Знаеш ли защо?
Бен останал замислен за момент. С наведена глава. Пейна му дал възможност да помисли. Това момче му харесвало; то изглеждало хладнокръвно и смело. Много други, доведени при него посред нощ, биха заеквали от ужас.
— Защото, ако кажа такова нещо, той повече ще бърза да я разкаже, отколкото, ако си замълча — отвърнал накрая Бен.
По устните на Пейна се плъзнала усмивка.
— Хубаво, продължавай.
— Вие ми дадохте десет гилдера. От тях два трябва да връча на Денис — един за него и един за човека, който открие кукленската къщичка, принадлежала на питъровата майка. Другите осем са за Безън, главния пазач. Този, който намери кукленската къщичка, трябва да я предаде на Денис. Денис ще я даде на мен. Аз ще я отнеса на Безън. Колкото до салфетките, Денис сам ще ги носи на Безън.
— Колко?
— По двайсет и една всяка седмица — отговорил веднага Бен. — Салфетки от кралските запаси, но с махната коронка. Вашият човек ще наеме жена, която да разшива кралските коронки. От време на време ще изпращате някой при мен с още пари, или за Денис, или за Безън.
— И никакви за теб? — попитал Пейна. Той вече бил предложил; Бен отказал.
— Не. Мисля, че това е всичко.
— Бърз си.
— Иска ми се само да можех да направя повече.
Пейна седнал изправено, а лицето му изведнъж станало строго и заплашително.
— Не е необходимо и не бива — казал той. — И така е достатъчно опасно. Ти правиш услуги на младеж, който е осъден за извършването на отвратително убийство — второто по отвратителност убийство, което може да бъде извършено от човек.
— Питър е мой приятел — възразил Бен и говорел с достойнство, което впечатлявало с естествеността си.
Андерс Пейна леко се усмихнал и посочил с пръст избледняващите синини по лицето на Бен.
— Като гледам, вече плащаш за това приятелство.
— Още сто пъти бих платил такава цена — разпалил се Бен. После само за миг се поколебал и смело продължил: — Аз не вярвам, че той е убил баща си. Той обичаше крал Роланд така, както аз обичам своя татко.
— Така ли? — попитал Пейна, очевидно без интерес.
— Да! — извикал Бен. — А вие вярвате ли, че е убил баща си? Наистина ли вярвате, че го е сторил?
Пейна се усмихнал с толкова суха и жестока усмивка, че дори горещата кръв на Бен се смръзнала.
— Ако не вярвах, много щях да внимавам пред кого го казвам — отвърнал той. — Много, много щях да внимавам. Иначе скоро щях да усетя как секирата на палача минава през врата ми.
Бен мълчаливо гледал Пейна.
— Ти твърдиш, че си му приятел и аз ти вярвам — Пейна седнал по-изправено в стола си и насочил показалец към Бен. — Ако си му истински приятел, свърши само работите, които поисках и нищо повече. Ако в мистериозните си задължения тук виждаш някаква надежда за евентуалното освобождаване на Питър — а по лицето ти мога да прочета, че е така, — ще трябва да я изоставиш.