Вместо да позвъни за Арлън, Пейна сам изпратил момчето… през задния вход. Войникът, който го бил довел тази нощ, утре щял да бъде на път към Западното баронство.
На вратата Пейна повторил:
— Още веднъж: да не се изпуснеш да споменеш макар и едно-единствено нещичко от работите, за които се разбрахме. Сега приятелите на Питър не са много на почит в Делейн, както го доказват и синините ти.
— Ще се бия с всички тях! — разгорещено заявил Бен. — Един по един или с всичките заедно!
— Да — съгласил се Пейна със сухата си, жестока усмивка. — А ще помолиш ли и майка ти да направи същото? Или малката ти сестричка?
Бен зяпнал възрастния човек. В сърцето му разцъфнал страх, подобно на малка и деликатна розичка.
— И дотам ще се стигне, ако не вложиш цялото си старание — рекъл Пейна. — Бурите не са отминали вече Делейн, а едва сега започват. — Той отворил вратата; вътре навял сняг, внесен от силен порив на вятъра. — Върви си сега у дома, Бен. Смятам, че родителите ти ще са щастливи да те видят толкова скоро.
Това в известен смисъл било много меко казано. Родителите на Бен го чакали на вратата в нощните си дрехи, когато той се прибрал. Те били чули камбанките на приближаващата шейна. Майка му силно го прегърнала, плачейки. Баща му, с почервеняло лице и непривични за него сълзи в очите, стискал ръката на Бен, докато го заболяла. Бен си спомнил думите на Пейна: Бурите не са отминали вече, а едва сега започват.
А още по-късно, докато лежал в леглото с ръце под главата, гледал нагоре в тъмнината и слушал как вятърът свири навън, Бен осъзнал, че Пейна изобщо не отговорил на въпроса му — нищо не казал за това дали вярва или не, че Питър е виновен.
66.
На седемнайсетия ден от царуването на Томас, синът на Брандън, Денис, донесъл първата партида от двайсет и една салфетки в Иглата. Той ги донесъл от един склад, за който не знаели нито Питър, нито Томас, нито Бен Стаад, нито дори самият Пейна — макар че всички щели да научат за него още преди да е приключила тази мрачна история със затварянето на Питър. Денис го знаел, защото бил син на иконом от дълга поредица икономи, но фамилиарността ражда неуважение, така казват, и той повече нищо не помислил за склада, от който взимал салфетките. Ние пак ще говорим за това помещение по-късно; сега искам само да ви кажа, че всички биха останали удивени от вида му и особено Питър. Защото, ако той знаел за тази стая — нещо, което Денис приемал напълно за дадено — щял да се опита да избяга три години по-рано… и много от събитията, за добро или за зло, щели да бъдат различни.
67.
Кралските коронки били махани от всяка салфетка от една жена, която Пейна наел заради бързата й игла и здраво стиснатите й устни. Всеки ден тя седяла на люлеещ се стол точно пред вратата на склада и разшивала шевове, които наистина били много стари. Докато го правела, устните й били стиснати и по още една причина; да се разваля такава прекрасна бродерия й се виждало едва ли не кощунство, но семейството й било бедно и парите от Пейна идвали като дар от небето. Затова тя седяла там, както щяла да седи и през идните години, люлеела се на стола и въртяла иглата като една от онези три орисници, за които може би сте чували в друга приказка. Жената не говорела пред никого, дори пред съпруга си, за своите дни на разваляне.
Салфетките имали странна, лека миризма — не на мухъл, а на някаква плесен, поради дългата им неупотреба — но иначе нямали никакви дефекти. Всяка била двайсет на двайсет ронда, достатъчно голяма, за да покрие коленете дори на най-взискателния хранещ се.
При първото отнасяне на салфетките се разиграла кратка комедия. Денис се позавъртял около Безън, в очакване на бакшиш. Безън го оставил да повиси малко, защото очаквал, че рано или късно недосетливият момък ще се сети на него да му даде бакшиш. И двамата по едно и също време стигнали до заключението, че никой от тях няма да получи бакшиш. Денис се упътил към вратата, а Безън го подпомогнал с един ритник по задните части. Това накарало двама низши надзиратели да се разсмеят от сърце. После Безън се престорил, че му почиства панталона с купчинката салфетки, за още по-голямо удоволствие на стражите, но внимавал само да имитира — в края на краищата някъде в тази история стоял Пейна и най-добре било да се действа предпазливо.