— Седи си на пода, тогава и нека ти измръзне задника, проклет да си! — избухнал Безън и изхвръкнал от стаята. Ручейчето от гилдери, на което се радвал, откакто Питър дошъл в Иглата, очевидно било пресъхнало. Това развалило настроението на Безън за дни наред.
Питър почакал да чуе шумното затваряне на всички ключалки и резета, след което вдигнал килимчето, докоснато от палеца на Бен. Под него открил квадратно листче, не по-голямо от пощенска марка. То било изписано и от двете страни, като между думите нямало оставено място. Буквите действително били мънички — Питър трябвало да примижи, за да ги прочете и предположил, че Бен ги е писал с помощта на увеличително стъкло.
Питър… унищожи това след като го прочетеш. Аз не вярвам, че си го направил. И други се чувстват така, сигурен съм. Продължавам да съм ти приятел. Обичам те, както винаги. Денис също не вярва. Ако мога някога да помогна, потърси ме чрез Пейна. Нека сърцето ти да е твърдо.
Докато четял това, очите на Питър се изпълнили с топли сълзи на благодарност. Аз мисля, че истинското приятелство винаги ни кара да изпитваме такава сладка благодарност, защото светът почти всякога изглежда като много сурова пустиня и цветята, които растат там, сякаш поникват при толкова неблагоприятни условия.
— Добрият ми Бен! — шепнел той без прекъсване. С преизпълненото си сърце не можел да измисли нищо друго. — Добрият ми Бен! Добрият ми Бен!
За първи път започнал да смята, че планът му — колкото и да бил луд и опасен — можел да има някакъв шанс да успее.
После помислил за бележката. Бен залагал живота си с написването й. Бен бил благородник — почти, — но не с кралска кръв; следователно нямал защита срещу секирата на палача. Ако Безън или някой от неговите чакали намерел тази бележка, те щели да се досетят, че някое от двете момчета, донесли кукленската къщичка, трябва да я е написало. Недодяланото имало вид на момче, което не било способно да прочете дори едрите букви на детска книжка, какво оставало да напише подобни дребосъци. Затова щели да се разтърсят за другото момче, а оттам до дръвника на палача пътят щял да бъде много кратък за добрия му Бен.
Питър се сещал само за един сигурен начин да се отърве от бележката и той не се поколебал; смачкал мъничкото листче между палеца и показалеца на дясната си ръка и го изял.
70.
Сигурен съм, че вече сте се досетили какъв бил планът за бягство на Питър, защото вие знаете много повече от Пейна, когато прочел исканията на принца. Но във всеки случай дойде време да ви го кажа направо. Той възнамерявал да използва ленени нишки, за да си направи въже. Нишките щял да вземе, разбира се, от краищата на салфетките. После смятал да спусне това въже до земята и така да избяга. Някои от вас може здравата да се разсмеят на тази идея. Нишки от салфетки за бягство от стометрова кула? бихте могли да възразите. Или ти си луд, Разказвачо или Питър!
Нищо подобно. Питър знаел колко е висока Иглата и вярвал, че никога няма да го обземе алчност за това по колко нишки да измъква от всяка салфетка. Ако разнищвал прекалено много, някой можело да полюбопитства. Не било задължително това да е точно главният надзирател; перачката, която се грижела за салфетките, можело да забележи, че от всяка липсва по малко. После да го спомене пред приятелка… която да го каже на друга приятелка… и мълвата да тръгне… а Питър не се безпокоял толкова, че ще научи Безън. Безън бил, както личало по всичко, доста глупав човек. Но Флаг не бил. Флаг отровил баща му… и Флаг държал ушите си наострени. Жалко, че Питър никога не се запитал откъде идва тази лека миризма на плесен от салфетките, нито задал въпроса дали човекът, нает да маха кралските коронки е освободен, след като е подготвил известно количество, или продължава да е на работа — но, естествено, умът му бил зает с други неща. Той не можел да не забележи, че те били много стари и това определено било хубаво, защото успявал да измъква от всяка много повече нишки, отколкото бил допускал и в най-оптимистичните си мигове. Колко много повече е можел да взима, узнал едва след време.
И все пак, мога да чуя как казват някои от вас, нишки от салфетки да послужат за достатъчно дълго въже, което да стигне от прозореца на върха на Иглата чак до двора? Нишки от салфетки да образуват достатъчно здраво въже, за да издържи седемдесет и пет килограма? Продължавам да мисля, че се шегуваш!
Онези от вас, които смятат така, забравят кукленската къщичка… и тъкачния стан вътре, един толкова мъничък тъкачен стан, че нишките от салфетките идеално пасвали на мъничката му совалчица. Онези от вас, които смятат така, забравят, че всичко в къщичката било малко, но работело безпогрешно. Острите предмети били премахнати, а това включвало и режещото острие на стана… но иначе той бил цял.