През първата година Питър не смеел да измъква повече от пет нишки от всяка салфетка — всеки ден по петнайсет нишки. Той ги криел под дюшека си и в края на всяка седмица събирал по сто и пет. Според нашите мерки всяка нишка била дълга около петдесет сантиметра.
Една седмица след получаването на кукленската къщичка той усукал първата партида като внимателно работел със станчето. На седемнайсет години не му било така лесно да го използва, както когато бил на пет. Пръстите му били пораснали, а станчето — не. Освен това се чувствал ужасно неспокоен. Хванел ли го някой от надзирателите какво върши, можел да каже, че тъче със станчето изпаднали от старите салфетки нишки просто за развлечение… ако му повярвали. И ако станчето работело. Той не бил сигурен в последното, докато не видял първото тънко въженце, съвършено усукано, да се проточва от отсрещния край на стана. Когато го видял, безпокойството му се притъпило и той съумял да започне да тъче малко по-бързо — захранвал с нишки, опъвал ги, за да остават прави, задвижвал крачното педалче с палеца си. В началото станчето малко поскърцвало, но старата смазка скоро се размекнала и то заработило така безпогрешно, както и в детството му.
Но въженцето било ужасно тънко, не достигало дори един сантиметър на дебелина. Питър завързал краищата и пробно дръпнал. Издържало. Това малко го окуражило. Било по-здраво, отколкото изглеждало, а и той смятал, че било редно да е здраво. В края на краищата използвал кралски салфетки, изтъкани от най-фината памучна нишка в кралството, пък и тъчал стегнато. Дръпнал по-силно като се опитвал да прецени колко килограма може да издържи тънкото памучно въженце.
Питър дръпнал още по-силно, въжето издържало и той почувствал как в сърцето му се прокрадва силна надежда. И установил, че мисли за Йозеф.
Защото Йозеф, главният коняр, бил този, който му разказал за онова тайнствено и ужасно нещо, наречено „критично напрежение“. Било в разгара на лятото и те наблюдавали как огромни андуански волове теглят каменни блокове за площада на новия пазар. Върху врата на всеки вол седял странично по един изпотен и ругаещ водач. Питър тогава бил на не повече от единайсет и му било по-интересно, отколкото на цирк. Йозеф му посочил здравите кожени хамути, нахлузени на воловете. Веригите, които теглели обработените каменни блокове, били прикрепени към хамутите, по една от всяка страна на врата на животното. Иозеф му обяснил, че секачите трябва да преценяват много внимателно точно колко да тежи всеки блок.
— Защото, ако блоковете са прекалено тежки, воловете могат да се наранят, докато се опитват да ги издърпат — заявил Питър. Това не било дори въпрос, тъй като му изглеждало съвсем очевидно. Той изпитвал съжаление към воловете, които теглели такива огромни парчета скала.
— Не — отвърнал Йозеф. Той си запалил цигара, направена от царевична шума, като едва не си изгорил върха на носа и дръпнал дълбоко и съсредоточено. Компанията на принца винаги му била приятна. — Не! Воловете не са глупави… само хората ги мислят за такива, защото са големи, кротки и услужливи. По-скоро хората са глупави, а не воловете, мен ако питаш, но да оставим това, да оставим този въпрос. Ако волът може да издърпа някой блок, той ще го издърпа; ако не може, е, ще опита два пъти и после ще се запъне с наведена глава. И ще стои така, дори някой лош господар да направи с камшика си кожата му на парцали. Воловете изглеждат глупави, но не са. Ни най-малко.
— Тогава защо секачите трябва да внимават за теглото на блоковете, след като волът сам знае колко може да издърпа?
— То не е заради блоковете, а заради веригите — Йозеф посочил към единия от воловете, който влачел блок с размери, както му се видяло на Питър, почти колкото на малка къща. Главата на вола била наведена надолу, погледът му търпеливо насочен напред, докато водачът седял на гърба му и го подканял с леки потупвания на пръчката си. Блокът в края на двойната дължина на веригата бавно се придвижвал, изоравайки бразда в пръстта. Тя била толкова дълбока, че някое малко дете щяло да има проблеми да се изкатери по нея. — Ако волът може да изтегли определен блок, той ще го направи, но животното не разбира нищо от вериги или от критично напрежение.