Един час по-късно в един безлюден коридор в източното крило на замъка една от канализационните решетки помръднала… останала неподвижна… и пак помръднала. Преместила се малко встрани и след секунди един много мръсен (и ужасно вонящ) иконом на име Денис се измъкнал от дупката и задъхан легнал на студения каменен под. Той би си позволил и по-дълга почивка, но някой можел да дойде насам, даже и в този нечовешки час, така че наместил решетката и се огледал.
Денис не познал коридора веднага, но това въобще не го разтревожило. Тръгнал надолу към Т-образното разклонение в далечния му край. Най-после му хрумнало, че не срещнал плъхове в отходните тръби. Това било голямо облекчение. Той бил подготвен за тях, не само от зловещите приказки, които му бил разказвал баща му, но и защото в няколкото случая, когато той и приятелчетата му търсели приключения с пронизителни, изпълнени със страх и смях писъци в тръбите като деца, там наистина имало плъхове. Плъховете били неотменна част от страховитите детски приключения за проверка на смелостта.
Вероятно е имало просто няколко мишки, но твоите спомени са ги превърнали в плъхове, помислил Денис. Истината не била такава, но Денис никога нямало да узнае това. Паметта не го лъжела за плъховете в канализацията. От прастари времена тръбите били населени с огромни, разнасящи болести гризачи. Само пет години минали, откакто Гъмжилото престанало да съществува в канализацията. То било изтребено от Флаг. Самият той се бил отървал от две неща — парченце камък и своята кама, като ги пуснал в канализацията през една решетка, подобна на тази, през която се появил самият Денис в тази ранна неделна утрин. Бил се отървал от тях, разбира се, защото върху им били полепнали по няколко зрънца от смъртоносния Драконов пясък. Изпаренията от тези няколко песъчинки избили плъховете, като подпалили живи много от тях, докато джапали из пенестата вода в тръбите и задушили всички останали, преди да са успели да избягат. Пет години по-късно плъховете още не се били върнали, въпреки че повечето от отровните изпарения се били разпръснали. Повечето, но не всички. Ако Денис бил влязъл в някоя тръба малко по-близо до жилището на Флаг, сигурно и той самият щял да умре. Може би го спасил неговият късмет, може би — съдбата, или пък онези богове, на които се бил помолил. Аз нямам становище по въпроса. Разказвам истории, а не измислици, и по въпроса за оцеляването на Денис, заключенията оставям на вас.
93.
Денис стигнал до разклонението, надникнал зад ъгъла и видял някакъв млад сънен страж да върви в другия край на коридора. Веднага се дръпнал назад. Сърцето му отново тупкало силно, но той бил доволен. Сега вече знаел къде е. Когато отново надзърнал, стражът бил отминал. Денис тръгнал бързо по този коридор, слязъл по няколко стъпала, прекосил друга галерия. Движел се сигурно и бързо, тъй като бил прекарал целия си живот в замъка. Познавал го достатъчно добре, за да намери пътя от източното крило, където бил излязъл от канализацията, към по-ниското западно крило, където били складирани салфетките.
Понеже не искал да рискува който и да било да го забележи, Денис вървял през най-забутаните коридори, които познавал, и при всеки звук от стъпки (независимо дали били реални или измислени, а аз мисля, че поне някои от тях само му се причували), се притаявал в най-близката ниша или цепнатина. Като краен резултат този преход му отнел повече от час.
Мислел си, че никога през живота си не е бил толкова гладен.
Какво значение има проклетият ти стомах, Денис. Първо се погрижи за господаря си, а после — за корема.
Стоял притаен в сянката на някаква врата. Отвън слабо долетял гласът на Викача, който известявал четири часа сутринта. Тъкмо смятал да се придвижи напред, когато по коридора се разнесли бавни, ечащи стъпки… чул се звън на меч в ножница… изскърцали кожени гамаши.
Денис се притиснал още по-плътно назад в сянката, изпотен.
Някакъв страж-пазител спрял тъкмо пред вратата, в чиято сянка се бил притаил Денис, и забърникал с пръст в носа си. След това се навел напред и се изсекнал с два пръста. Денис можел да се протегне и да го пипне, струвало му се, че всеки момент стражът щял да се обърне… очите му да се отворят широко… да извика… и това щял да бъде краят на Денис, синът на Брандън.