Магнус имаше чувството, че дори в мига, когато се носеше във въздуха и всеки момент можеше да се озове във водата, момичето не беше в състояние да обясни какво бе направило. Точно по тази причина той побърза да й се притече на помощ, изтръгна я от яката хватка на кормчията и я скри зад гърба си. След това заповяда на един от въоръжените войници да я отведе на кърмата.
— Тя не е луда, тя знае много добре какво върши! — продължи да реве севернякът. — Оставете ме да я хвърля през борда! Ще съжалявате, че я задържахте!
Магнус нямаше сърце да убие момичето на място. Но сега, докато моряците се мъчеха с котвеното въже и корпусът на кораба трепереше, докато бавно се измъкваше от пясъка, той се облакъти на релинга и се загледа към безкрайното море. Кормчията вероятно беше прав. Той щеше да съжалява, че беше взел на борда проклетото момиче, макар да беше неземно красиво. Велики боже, сигурно беше погодила някой лош номер и на Дьо Брийс, за да я изгони така безмилостно!
Измъкването от пясъчната плитчина им отне много време. Магнус вече не беше сигурен, че ще стигнат преди падането на мрака в залива, където ги чакаше другият кораб. Перспективата да прекара още една нощ на открития бряг беше ужасна.
Вече не можеше да изпълни самохвалното си обещание, че ще се върне с данъците за рекордно кратко време. Още отсега стомахът му се свиваше, като си представеше как ще му се подиграват анжуйците, защото не само е закъснял, ами е довлякъл със себе си и някакво момиче.
Как, по дяволите, би могъл да оправдае действията си? Вятърът нахлу в платната и той се хвана здраво за перилата. Трябваше да се опита да извлече най-доброто от ситуацията и да излезе с чест от трудното положение. Щом се върнем в лагера, закле се пред себе си той, ще седя всяка вечер в палатката си и ще изчислявам данъците на всички васали на графа.
Жалният рев на животните, натоварени на кораба, му напомни за нещо много важно: трябваше да ги нахранят. Опитът го беше научил, че оставените цяла нощ без храна и вода животни вдигат адски шум и никой не може да затвори очи. Докато корабът бавно се плъзгаше през плитките води в близост до брега, Магнус огледа небето. Времето се влошаваше, скоро щеше да се извие буря. Моряците, които не бяха заети с греблата, събираха въжетата и съдовете, които се бяха разпилели на всички страни. Младият рицар се вкопчи в релинга. Наближаваха скалния нос, зад който беше заливът. Там ги чакаше другият кораб, също натоварен със стока. Исусе, как копнееше да приключи това пътуване и да се върне в града. Господарят му беше млад, безгрижен ерген и когато не воюваше на страната на крал Хенри срещу бунтовните принцове, организираше всевъзможни забавления в двора си. Млади рицари от цяла Англия и Франция се стичаха в Честър, за да участват в турнирите и безкрайните нощни празненства и да си потърсят богата наследница за съпруга с помощта на многобройните посредници.
В двора на Честър имаше, разбира се, и жени, които си търсеха съпрузи. Тази есен му бяха представили безкрайна редица апетитни млади дами, водени от нахални стари компаньонки. Той беше най-големият син на прославения граф Морли и съвсем естествено беше най-желаният ерген в двора. Засега успяваше да се справя с наглите посредници. Когато му дойдеше времето да се ожени, майка му и баща му щяха да му намерят подходящата невеста. По-точно майка му. Графиня Емелин вече бе загатнала, че е харесала най-малката дъщеря на граф Уинчестър, едва навършила тринайсет години, наследница на богати земи в Западна Англия и ако се съди по слуховете, много красива. От друга страна, Магнус знаеше, че баща му държи синът му да вземе момиче от континента, може би някоя роднина на кралица Елеонор от Аквитания или Кастилия.
Естествено беше трудно да поискат посредничеството на кралицата, защото нещастната дама все още беше затворена в една непристъпна кула, след като бе застанала решително на страната на принц Хенри срещу собствения му баща. Цял свят знаеше, че един от големите таланти на кралицата беше да урежда бракове из цяла Европа. Освен това Елеонор беше известна със съчувствието си към влюбените. Във всички дворове разказваха историята на сестра й и почти разтрогнатия й брак.
Един моряк дотича, олюлявайки се, при Магнус.
— Вижте там, милорд! — изкрещя той, опитвайки се да надвика вятъра.
Магнус вече бе видял.
Тъкмо заобикаляха скалния нос, зад който беше лагерът им. Издайнически стълб дим, твърде голям за лагерен огън, се издигаше към небето. Магнус изруга приглушено и заповяда на войниците да заемат позиция на носа.
Когато корабът най-сетне заобиколи скалния нос, пред очите им се разкри толкова страшна гледка, че грубите мъже спряха дори да дишат.