Товарният кораб, полегнал на една страна в плитката вода, гореше като факла. По брега лежаха мъртви моряци и войници в неестествено сгърчени пози. Сандъците и вързопите със стоките, събрани като данъци за граф Честър, бяха отворени и плячкосани. Лагерът беше напълно разрушен, малкото оцелели палатки също горяха.
Когато корабът на Магнус наближи брега, срещу тях се втурнаха моряци и войници, следвани от Емерик, командира на другия кораб, който придържаше ранената си ръка.
— Не се приближавайте! Не се приближавайте! — изкрещя Емерик и навлезе в ледената вода. — Още не са свършили с нас! Ако ви видят, копелетата може да се върнат!
Моряците се събраха на релинга и помогнаха на оцелелите да се качат на борда. Емерик беше последен. Възрастният мъж падна тежко на дъските и простена мъчително.
— Ръката ми е счупена — обясни той. — Изненадаха ни. Един от най-добрите ми хора, стрелецът Лонгспрес, лежи мъртъв на брега.
Магнус се наведе над него.
— Има ли ранени? Трябва да погребем мъртвите. Не можем да ги оставим така.
Емерик поклати глава и изруга грозно.
— Изведнъж излязоха иззад хълма. Стотина пешаци и двайсетина конници. Проклетите шотландци! Ако бяхте дошли само няколко минути по-рано, щяха да избият всички ни.
Магнус кимна замислено.
— На греблата! — извика той.
Моряците се втурнаха към пейките. Момичето коленичи до ранения. Първо огледа внимателно лицето му, после вдигна ръката и предпазливо отстрани от раната железния ръкав и разкъсаната риза. Сред кървавата маса стърчаха бели кости.
— Ударът е бил много силен — промълви съчувствено Едайн. — Цяло чудо е, че не са ви отсекли ръката.
Изненадан да види на борда жена, Емерик погледна въпросително Магнус, после се обърна учтиво към момичето.
— Да, мадмоазел, ударът наистина беше много силен — потвърди той.
Севернякът вече даваше резки команди, за да определи ритъма, моряците натискаха с всички сили тежките гребла. Трябваше по-скоро да оставят зад гърба си опожарения лагер. Вятърът издуваше кожените платна. Раненият зяпаше възхитено русото момиче и очевидно беше забравил болките.
Едайн измъкна незнайно откъде парче чист плат и превърза раната, като говореше успокоително. Обясни на ранения, че трябва да почисти добре раната, но ще го направи по-късно; тази превръзка била само временна, за да спре кръвотечението. Севернякът на кормилото я наблюдаваше с подозрително святкащи очи.
Може би, размишляваше усилено Магнус, той и кормчията мислеха едно и също — необяснимата постъпка на момичето, което ги бе пратило в пясъчната плитчина, съвсем не беше толкова безсмислена, както изглеждаше на пръв поглед.
Емерик го бе казал просто и ясно. Ако бяха дошли само няколко минути по-рано, щяха да паднат в ръцете на разбойниците, които очевидно бяха дошли да унищожат всичко.
Господи Исусе, нима беше възможно момичето да е знаело какво ги очаква?
При тази мисъл космите на тила му настръхнаха. Вероятно кормчията се чувстваше по същия начин.
Нима момичето ги беше тласнало нарочно към пясъчната плитчина?
4
Щом напуснаха залива, бурята връхлетя върху кораба с цялата си сила. Огромният северняк на кормилото не успя да го насочи в желаната посока. Като се люлееше застрашително, тромавият товарен кораб се понесе на север вместо на юг в посока Честър. А най-лошото беше, че падна нощта. Много скоро щеше да се стъмни напълно и брегът да изчезне.
Беше истинска лудост да плават точно в противоположната посока, но пък и не можеха да останат в залива и да чакат да ги нападнат. Магнус се взираше като хипнотизиран в огромните вълни, които ги връхлитаха. Много добре знаеше, че нито един моряк не рискуваше да излезе нощем в коварното Ирландско море — освен датчаните и други луди северняци.
— Нищо ли не можем да направим, за да насочим кораба по правилния курс? — Магнус изкрещя тези думи в ухото на кормчията, за да е сигурен, че ще го чуе — толкова силен беше ревът на вятъра и на уплашените животни. — Вятърът ни носи на север, към Шотландия!
Севернякът не отговори, но изразът на лицето му беше достатъчно красноречив. Корабът се движеше точно в средата на морската теснина. Бурята го тласкаше напред, огромни вълни се стоварваха върху палубата. Беше крайно опасно да продължат плаването, в корпуса вече бе нахлула вода.
— Изхвърлете товара! — изкрещя севернякът. — Трябва да станем по-леки!
Нямаха друга възможност, ако не искаха да потънат. Въпреки това Магнус не можа да сдържи отчаяния си вик. От данъците за графа нямаше да остане нищо! Не можеше да си представи как ще се върне в Честър с наведена глава и празни ръце — а не триумфиращ, както бе обещал на анжуйците.