Младият рицар лежеше по корем, скрил меча под себе си. През нощта Едайн беше вдигнала плетената му ризница и се беше сгушила до топлото му тяло. И сега ръцете й бяха върху голата кожа на гърба му под дебелия жакет. Голите й крака се притискаха към мускулестия му корем.
Краката ми са голи, помисли си ужасено Едайн. Обувките и чорапите й бяха изчезнали, отнесени от бурята. Тя въздъхна. Беше й толкова приятно да усеща топлото тяло на младия рицар, че нямаше сили да се откаже от тази благодат.
Той продължаваше да спи дълбоко, само от време на време потръпваше, когато тя го докосваше. Едайн си спомни как тичаше от единия край на кораба до другия и се опитваше да помогне на хората си и отново въздъхна.
Защо не можа да спаси кораба, запита се тя, докато разглеждаше лицето му. Предполагаше, че ще му поискат сметка за загубата на товара и моряците, както и за подпаления кораб в залива. Несъмнено катастрофата щеше да има крайно неприятни последствия. Единственото щастливо обстоятелство беше, че бе останал жив.
Тя плъзна пръсти по гладката кожа на гърба му и той се обърна леко настрана. Ако все пак успееше да се върне в Честър, младият лорд вероятно щеше да установи, че господарят му би предпочел и той да е загинал с чест заедно с екипажа и кораба.
Едайн се опря на лакът и продължи огледа си.
Рицарят носеше златна обица, скрита под гъстата червена коса, за да не се вижда. Косата му беше прекрасна, падаше на равномерни вълни въпреки солената вода. Следващото, което предизвика възхищението й, бяха дългите червено-кафяви мигли с извити нагоре краища.
Въпреки къдравата коса и гъстите мигли той е извънредно мъжествен, реши тя и опря брадичка на ръката си. Предпазливо докосна обицата му и се замисли. Дългата червена коса, обицата, изкусно изработената плетена ризница и мечът бяха еднозначни признаци, че мъжът до нея беше млад благородник. Едайн плъзна ръка към топлото място между ризницата и панталона му. Собствените й крака също бяха приятно топли, особено таи, където се притискаха към хълбоците му.
Спомни се невероятното видение, представи си голото му тяло и отново си каза, че това беше най-смайващото й преживяване досега.
Толкова е топъл, каза си тя. Ръката й непрестанно милваше топлата кожа между ризницата и колана. Пръстите й потвърдиха, че той съвсем не е толкова окосмен като старите пазачи на манастира, които беше виждала да се къпят в извора зад оборите.
Тялото му беше твърдо, със силни мускули, но кожата беше невероятно мека. Твърдостта на мускулите показваше редовни физически упражнения. Под твърдата плът пръстите й напипаха ребра, които бавно се надигаха и спускаха, а след тях и меките участъци по талията.
Ръката й продължи надолу, опипа влажния панталон, покрит с пясък, под който пулсираха силните бедра. Единият му крак се раздвижи насън.
Едайн с усмивка си пожела красивият млад рицар да спи още дълго. Учудваше се, че така се възхищаваше на тялото му. От друга страна, никога досега не беше имала възможност да разгледа някой мъж така подробно. Чувстваше се грешна и беше сигурна, че монахините няма да одобрят поведението й. Естествено в манастира никой не говореше за мъже, но тя знаеше, че нито една от сестрите не би и помислила да опипва тялото на мъж, докато той спи.
Чайките продължаха да кръжат над скалите и да издават дрезгави крясъци. Бурният вятър придружаваше виковете им с жален вой. Морето не беше далече, чуваше се гърмът на прибоя. Може би трябваше да стане и да потърси други оцелели. От друга страна обаче, беше почти сигурна, че никой, освен тях двамата не е оцелял — в противен случай щеше да чуе гласове.
Все пак можеше да стане и да претърси залива. Може би щеше да намери път, който да ги отведе в близко селце или имение. Или да събере съчки и дърва, за да запали огън, който им беше много необходим.
Едайн не се помръдна от мястото си. Тъкмо бе открила нещо ново.
Отдръпна се малко назад, за да може да вижда между телата им. По гладкия корем се виждаха червено-кафяви косми, които изчезваха под колана на панталона.
Отново си припомни как бе видяла младия рицар гол и потръпна. Коланът беше мокър и не се отвори, колкото и да се опитваше. Но панталонът беше достатъчно широк и тя реши да рискува.
Само ще погледна и ще се отдръпна, оправдаваше се пред себе си тя. Наведе се и внимателно смъкна колана.
Мъжът изкрещя и тялото, до което се притискаше, се разтърси. Едайн стреснато вдигна глава и погледна право в златно кафявите очи на рицаря. Той сложи ръка върху нейната и я отдалечи от себе си.
— Аз… аз — заекна младата жена. — Бях просто любопитна! — Господ й беше свидетел, че това беше истината. Но по начина, по който се разшириха очите му, тя разбра бързо, че трябваше да измисли по-добро обяснение.