— Чух ви да крещите — обясни дрезгаво той.
6
Магнус не лъжеше. Наистина бе помислил, че са нападнали момичето. Беше чул виковете й от мястото, където се къпеше — на няколко крачки след завоя на потока. Нахлузи панталона си и като обезумял заджапа през водата, представяйки си как дивите шотландци разкъсват дрехите й, хвърлят я на земята и лягат върху нея, за да задоволят похотта си.
Сцената, която се разкри пред очите му, беше съвсем различна — но не по-малко зашеметяваща. Онова, което видя в планинския поток, беше нещо, което човек обикновено не очакваше да преживее на този свят, особено ако беше добър християнин. Още по-малко пък посред бял ден.
Танцуващият воден дух или призрак сякаш беше излязъл от старите приказки и легенди и нямаше нищо общо с действителността. Съществото във водата бе дошло при него от тъмните езически дни и сега се опитваше да замае сетивата му, като се въртеше като невестулка в дяволски танц и тропаше с крака като безумно. Макар и дошло от ада, то беше златно и неописуемо красиво, чисто голо, грациозно, отдадено на дивия ритъм, призрачно в сянката на дърветата. И през цялото време надаваше пронизителни викове.
Мина време, преди Магнус да проумее, че тъкмо тези викове го бяха накарали да дотича обезумял от страх за живота й.
Точно в този момент водният дух го забеляза и застина насред движението. Погледна го с разширени от ужас очи и шумно пое въздух. Дотолкова стресната, че забрави дори да се покрие.
Тя е гола — единствената мисъл, с която беше изпълнена главата на Магнус.
Нагазила почти до коленете в планинския поток, скрита в сянката на оголените дървета, пред него стоеше най-красивата жена, която някога беше виждал.
Нищо чудно, че я бе сметнал за същество от приказките. Същото призрачно чувство като преди малко го накара да потрепери.
Докато тя стоеше неподвижна като статуя, погледът му се плъзгаше по златната кожа, по стройната фигура със съвършени розови гърди, тясна талия и меко извити хълбоци. Дори само дългите крака биха накарали и най-усърдния монах да избяга от манастира.
Видението се разтрепери и прекъсна магията. Тя забърза към брега, но Магнус я изпревари.
Тя е била наложница на Дьо Брийс, напомни си той, когато й препречи пътя. Искаше само да я докосне, да се убеди, че е истинска. Никога през живота си не беше виждал толкова красива жена.
Протегна ръка към рамото й и неволно докосна хладната й гърда. На розовото връхче висеше капка вода и той инстинктивно посегна към нея.
Младата жена не се помръдна, само извърна глава и впи в него смарагдовия си поглед.
— Не — пошепна тя, — не бива да правите това.
Магнус не посмя да отговори. Кръвта шумеше в ушите му.
Не бива ли?
Трябваше да го направи. Дори това леко докосване го възпламени, възбуди го до крайност.
Не можеше да прогони Дьо Брийс от мислите си. Това момиче беше прекалено красиво за незначителния провинциален рицар. Твърде съвършено, твърде нежно. Дори жената на Дьо Брийс да е била безумно ревнива, той не можеше да си представи, че един мъж би отпратил това съвършено същество.
А после, съвсем внезапно, видението се озова в обятията му. Той я привлече бързо към себе си и докосването на копринено меката, влажна кожа, свежа и хладна от студената вода, до собственото му полуразголено тяло беше повече, отколкото можеше да понесе.
С дълбок стон, излязъл от най-съкровената му същност, Магнус намери меките, готови да го посрещнат устни. Целият трепереше от желание да им се наслади. Докосването до устните й запали огън, който се разпространи по вените му с бясна бързина и веднага предизвика у нея ответна реакция — тя простена гърлено и дъхът й се ускори. Когато той се отдели от нея, за да я погледне, очите й бяха пълни с объркване.
Сега не беше моментът да мисли за това.
— Ела — проговори дрезгаво той, — тук не е подходящото място за любов, посред потока. Ще те отведа на по-хубаво място.
Наведе се, вдигна я на ръце и я изнесе на брега. Намери малка падина, обляна от слънцето, и я положи върху стоплената земя. Вече не можеше да чака. Захвърли меча и за секунди свали панталона.
Дори на слънце вече не беше толкова топло, а хладният вятър караше кожата й да настръхва. Ала Магнус не усещаше нищо друго, освен горещото желание, което тази прекрасна непозната беше събудила в слабините му. Когато коленичи пред нея, тя хвърли бърз, учуден поглед към непокритите му слабини и бързо закри очите си с ръка.
— Не, моля те, не го прави — пошепна дрезгаво той.
Как ли изглеждаше Дьо Брийс под одеждите си? Защо се правеше на невинна?
Нито една от дамите и слугините в двора на Честър, които Магнус беше ощастливил досега, не се беше оплакала. Точно обратното, някои бяха толкова доволни, че едва успяваше да се отърве от тях. И всички се радваха да видят най-мъжката му част, никоя не закриваше очи. За бивша метреса русата фея се държеше доста странно.