Той се усмихна окуражително, легна върху нея и се опита да я спечели с нежни целувки и пърхащи ласки. Посвети по-специално внимание на прекрасните й гърди, докато целувките и милувките му изтръгнаха от устните й дълбок стон.
— Възбужда ли те това? — попита шепнешком той. — Съкровище мое, искам да ти е хубаво с мен. Кажи ми, ако искаш да престана.
Тя сякаш не го чуваше. Устните й бяха полуотворени, а когато ръката му се мушна между бедрата й, за да помилва най-интимните й части, от гърлото й отново се изтръгна дрезгав стон. Магнус никога не беше изпитвал толкова силна и толкова бърза възбуда. Тя лежеше в прегръдката му й цялото й същество излъчваше готовност да го приеме. Смарагдовите очи бяха полузатворени. Открехна тялото си за него като цветче, може би малко сдържана — но ръката, която бавно се плъзгаше по гърба му, и натискът на бедрата й бяха недвусмислена покана.
Тя го желаеше, в това нямаше съмнение. От друга страна обаче, не прилагаше нито един трик от женското любовно изкуство.
В продължение на един кратък миг Магнус си помисли, че всъщност би трябвало да се чувства поласкан. Трябваше да се гордее, че бе успял да завладее с щурм тази съвършена красавица и я беше възбудил толкова силно, че тя нямаше време дори да приложи обичайните си средства.
— Магнус — пошепна тя със затворени очи.
Мъжът се стресна. Никога не беше споменавал името си пред нея. Но веднага го забрави.
— Прекрасна моя — пошепна дрезгаво той, докато се настаняваше между краката й, — обожавам тялото ти и копнея да те направя щастлива.
И друг път беше казвал тези думи, когато се любеше с жена. Мушна ръце под твърдото й дупе и я повдигна. Толкова крехка и мека и в същото време толкова страстна… само след секунди щеше да завладее това олицетворение на съвършената женственост и да потъне в него. Вече не можеше да чака.
Целуна жадно изпръхналата й уста и едновременно с това проникна в утробата й с гъвкаво, многократно упражнявано движение. Тя пое шумно въздух. Вкопчи се в него и тялото й се притисна към неговото. Сякаш отново бяха потеглили на път, за да претърпят корабокрушение и да се хванат един за друг, за да оцелеят.
Това трябваше да го предупреди. За миг помисли да се отдръпне, да бъде по-внимателен, но вече беше твърде късно.
Усети разкъсването на тънката бариера, но всичко беше много по-различно от друг път.
Преди да е осъзнал грешката си и да се е оттеглил, бе завладян от пулсираща сила, която го повлече към висините, разпростря се в цялото му тяло и му обеща неземно удоволствие. Безброй цветни искри експлодираха пред очите му. В ушите му отекна тържествена музика. Слабините му вибрираха с непозната страст.
Неспособен да се сдържа, Магнус проникна още по-дълбоко в нея. Тя не се стресна, не заплака, но той разбра какво беше направил.
Преди да е имал време да помисли за постъпката си — ако изобщо беше в състояние да мисли при това парещо желание, — в тялото му нахлу нова вибрираща вълна и отнесе със себе си остатъците от разума.
Вече не можеше да престане. Възбудата му се увеличаваше с всяка секунда, горещи вълни разтърсваха тялото му. Имаше чувството, че се е устремил към небесните висини и много скоро ще достигне самия рай. Само не биваше да изпуска от ръцете си голото момиче. Слънчевите лъчи го заслепяваха, сред тях избухваха снопове звезди. Сля се с нея, стана част от нея и двамата потънаха в безбрежната горещина. Тя беше като пламък, който се уви около него, за да му покаже желанието си, да го целува и погълне.
Невероятната страст се изля в дълбок стон. В същото време чу тихия й вик, когато двамата заедно достигнаха върха. Постепенно земята отново се завъртя нормално, звездите, слънцето и луната се върнаха на обичайните си места.
Всичко свърши. Струваше му се невероятно. Все още дишайки тежко, той поклати глава. Никога преди това не беше преживявал любовния акт с такава сила. Вече гореше от желание да я люби отново. Наведе се към нея и я целуна с безкрайна нежност.
Погледна я и се усмихна. Тя също беше сгорещена, по челото й се стичаха вадички пот, косата й беше разрешена, устните зачервени и подути от жадните му целувки.
Къде се намираха? Този невероятен, несравним любовен акт не се беше състоял на брега на неизвестен поток във варварска Шотландия — Магнус беше сигурен в това.
Велики боже, каза си той, докато се оглеждаше замаяно, възможно ли е през ноември да мирише на летни цветя? Ако не го лъжеха очите, във въздуха танцуваха златни прашинки — като завеса, която се разтваряше и се разсейваше под дърветата и над водата.