Магнус се обърна рязко към неподвижното момиче.
— Всемогъщи боже, нима искате да кажете, че тя го е отровила?
— О, дано небесните ангели не са ви чули, сър! — Управителят побърза да се прекръсти. — Внимавайте какво говорите, в противен случай ще призоват всички ни за свидетели по едно дело, с което нямаме нищо общо. — Той понижи глас. — Не, не беше отрова, пък и не беше възможно. Със сигурност знам, че момичето никога преди това не беше виждало Йорем. А докато вървяха към църквата, изобщо не се докосваха.
Магнус можеше да си представи, че селяните са изпаднали в паника при внезапната смърт на младоженеца. Очевидно Айво дьо Брийс веднага беше загубил апетит към момичето — това беше съвсем естествено.
Управителят мъдро бе избегнал думата „вещица“. Все пак момичето бе дошло направо от манастира.
Магнус отново огледа неподвижната фигура, загърната в наметка, седнала сред вещите си, и се поздрави, че не се е впечатлил от историята й. Нямаше причина за други вълнения, но не можеше да не признае, че изпитваше съчувствие към нея. Не беше трудно да си представи съдбата й, ако управителят и хората му наистина я оставеха сама на брега.
Шотландия не беше далече и когато войниците на Дьо Брийс не бяха наблизо, в областта върлуваха диви банди. Тя не ме засяга, повтори си той.
Даде на управителя някои последни указания за Дьо Брийс, който не беше пожелал да се срещне със събирача на данъците, изпратен от господаря му. Магнус възнамеряваше да изтъкне този факт пред графа веднага щом се прибере. Каза няколко сухи думи за сбогом й се запъти към кораба.
Килът се беше заровил дълбоко в пясъка. Призовани от началника си, моряците и четиримата въоръжени войници наскачаха в плитката вода, за да тласнат кораба към морето. Магнус също опря гръб в дебелите греди, за да помогне. Водата беше леденостудена. Воят на вятъра заглушаваше страхливото блеене на овцете. Когато уплашените животни се струпаха в другия край на кораба, той се наклони застрашително въпреки усилията на моряка, който държеше кормилото, и бе подхванат странично от една голяма вълна.
За момент всички изпитаха чувството, че корабът ще се обърне, но само след миг корпусът се отдели от брега със силен тласък, който едва не хвърли Магнус на земята.
Ругаейки, моряците се втурнаха да догонят бързо отдалечаващия се кораб и навлязоха в дълбоката вода. Магнус изведнъж потъна до шията и плетената ризница и тежкият меч го потеглиха към дъното. Той посегна с две ръце към дървения парапет, прехвърли се ловко над гредата и скочи на палубата. Падна тежко върху най-близката пейка на гребците и удари глезена си. Двама моряци се изкатериха на мачтата, за да вдигнат платната. Ревът на животните стана оглушителен.
Магнус седна на чувалите с жито, наредени на кърмата, и разтърка пулсиращия си крак. Приведената фигура на момичето в синя наметка продължаваше да седи на брега в същата поза. Припомни си цвета на очите й — смарагдово зелени, необичайно искрящи, и гневно разтърси глава, за да прогони неканения спомен.
Управителят на Айво дьо Брийс възседна мулето, с което беше дошъл на брега, за да плати данъците на господаря си, и пое по пътеката през дюните. Хората му побързаха да го последват. Вятърът беше толкова силен, че високите треви бяха налягали по земята. На най-високата точка мъжът спря мулето и се обърна назад.
Докъдето стигаше погледът, от двете страни се разстилаше неравномерната линия на крайбрежието. Небето над нея беше пурпурно. Момичето изглежда наблюдаваше кораба на граф Честър, който бавно се отдалечаваше. Седеше с изправен гръб, нахлупило дълбоко качулката над лицето си.
Управителят усети прилив на съчувствие. Малката беше много красива и той беше готов да я вземе в дома си, но след случилото се пред църквата в Торшъм Лей за това не можеше и да се мисли.
Скоро придружителите му също изкачиха дюната и като него се обърнаха към морето. Ясно се виждаше червенокосият млад рицар, тазгодишният графски събирач на данъци, който стоеше на кърмата и се взираше назад към брега. Всички знаеха, че името му е Фицджулиън, наследник на граф Морли, понастоящем на служба в двора на Честър. Очите му бяха приковани в момичето на брега. Един от помощниците на управителя каза: