Червенокосият рицар се хвана за пейката на гребците, за да не падне през борда. Прасето се промуши между краката на моряците и се плъзна по мократа палуба, докато накрая се удари в купчината чували.
Едайн вдигна полите си, животното се мушна между краката й и изчезна между чувалите в мига, когато корабът отново се вдигна почти отвесно.
За момент плисналата вода й отне дъха, а когато се оттече, в скута й остана малка локва. На палубата водата беше до глезените, а грамадният моряк на кормилото крещеше прегракнало. В следващия миг корабът едва не се обърна.
Едайн усети как някой я сграбчи за китката. Моряк с жълти къдрици тикна в ръката и кожено канче и й показа как да изгребва водата между дебелите греди на палубата.
Тя кимна в знак, че е разбрала. Когато изпразни канчето, погледна през парапета. Морето между Ирландия и Британия се вмъкваше в тесните заливи на Шотландия като река в шлюз. Виждаха се могъщите течения, които се носеха във всички посоки под повърхността на водата.
Корабът смени курса и се понесе право към скалистия бряг. Едайн потопи ръка в леденостудената вода. Усети стихийната й сила, но вътрешният глас й каза, че не е нужно да се страхува и че дървените греди на кораба са достатъчно здрави. Въпреки развълнуваното море тромавият им кораб нямаше да се обърне, освен това бяха на път към по-спокойни води.
Но имаше и още нещо. Едрият моряк натискаше кормилото с цялата си сила. Обикновено избираха най-силния мъж, за да поддържа курса на кораба. Кормчията беше истински великан и ако се съдеше по русата брада и коса, идваше от Севера.
Светлината на деня се бе превърнала в дълбоко, призрачно зелено.
Едайн погледна надолу и дебелите греди под краката на кормчията изведнъж станаха прозрачни като стъкло, а водата под корпуса на кораба се изпълни с пясъчни плитчини.
Младата жена отново навлажни устните си с език. Беше точно като преди малко, когато видя червенокосия рицар без дрехи! Само че този път корабът на графския събирач на данъци стана прозрачен. Обзе я лошо предчувствие, побиха я студени тръпки.
Кормчията вече не стоеше върху масивни гради, а върху прозрачно дърво. Под това дърво се виждаше сиво-зелена скала. Стотици блещукащи херинги плуваха наоколо, сребърни силуети, които се стрелкаха през сивата вода. Едайн успя да види дори песъчливото, обрасло с трева дъно в близост до брега. Корабът продължаваше пътя си, носен от течението, и гребците си позволиха кратка почивка. Един-единствен слънчев лъч се промуши през облаците и се отрази върху морската повърхност. Високите крайбрежни скали бяха населени с кресливи морски птици и Едайн чу ясно жалните им викове.
Младият рицар се бе отпуснал на близката пейка и се взираше мрачно в чувалите, зад които беше изчезнало прасето. Златно кафявите му очи бавно се вдигнаха към Едайн.
Този неочакван поглед беше шок за нея. Дали рицарят се питаше защо се бе върнал да я вземе? И не намираше отговор?
Погледът му стана още по-мрачен и объркан. Да, каква беше причината, какво го беше върнало?
Тя видя как той отвори уста да каже нещо, но в този момент облаците отново се разкъсаха и лъчите на залязващото слънце паднаха върху водата между възвишенията. Ледени пръсти посегнаха към тила на Едайн, когато отново видя дълбочините под кораба като през увеличителна тръба.
Изведнъж разбра причината и скочи.
Рицарят, който все още я наблюдаваше, беше толкова изненадан от внезапното движение, че не можа да я спре. Само изумено проследи как тя се втурна право към кормчията.
Русият северняк почиваше, облегнат на кормилото. И той не очакваше внезапната поява на Едайн. Без да се колебае, девойката се хвърли върху него с цялата си тежест и изтръгна кормилото от ръцете му.
Грамадното колело се завъртя бързо и за малко не я изхвърли през борда. Едайн едва успя да се задържи на крака, от гърлото й се изтръгна вик.
Моряците около нея се развикаха един през друг. Огромният кормчия се наведе напред и посегна към кормилото, преди да се е разпаднало на части. При това задържа Едайн. Когато вдигна поглед, младата жена видя пред себе си червенокосия рицар.
След миг графският товарен кораб пропадна в следващата дълбочина и тримата паднаха на колене. Носът се заби в плитчината и силата на удара изхвърли всички моряци от пейките. Животните зареваха оглушително, килът заседна в пясъка и товарният кораб изскърца застрашително. За един кратък миг всичко утихна, само кожените платна плющяха под напора на вятъра. Корабът се залюля върху вълните и корпусът му се заби още по-дълбоко в пясъчната плитчина.